Ангелски крила пърхат, докосвайки душите, приклещени под оловносивия капак на негативните мисли. Силиконовата балерина от музикалната въртележка повтаря безсмиления рефрен на промяната, която хората от Страната на Абсурда вече не очакват. 

И въреки че тези, които са позабравили "Приказката за стълбата", продадоха майката Родина за по-малко от 30 сребърника, не пропускат да отбележат своя принос към хората. Нищо че геноцидът срещу българите е факт и си върви по план, тези бездушни птици се самозабравиха от алчност и нарцисизъм. 

И какво от това? На кого му трябва тази сива схлупена къщурка, която рухна пред очите ни от престъпното (без)действие на малцина "отговорни" фактори.  България - късче земя от Рая с велика Мисия, дадена от Бога. 

И историята си изхвърлихме на бунището от чалга-култура и Криворазбрана демокрация. Българският дух от "Шуми Марица" е в предсмъртна агония и едва доловими са последните вопли на изстрадалия народ. 

Революцията, която е отложена за неопределено време, е всъщност вътре в нас самите. Външната промяна зависи от борбата със собствените демони, страхове и победата на духа над тъмните мисли и завистта. 

Изборът е само наш, остава да повярваме. Позитивните мисли привличат личното и общо щастие. А любовта е ключът към всичко. Ангелски крила пърхат в паралелната Вселена на истинската ни същност.