1 И дойде светията в сърцето, а от сърцето право при Низвергнатия, та да му иска прошка. За убийството, но най-вече за смъртната мисъл. Тя хапеше ту червата му, ту гръкляна. Ала времената знаят, че няма светия, който да иде за прошка без хладно острие в пазвата или топла отрова под езика.
2 “Убих Те, Ти жив остана; зачеркнах Те, изгря; поисках да Те забравя, изрови ми душата. Затуй дошъл съм, думата да си речеш и всичко да свърши.”
3 “Надиплил си мъка, отвърна Низвергнатият, с която дошъл си, не да се разделиш, а да се хубавееш със сладостта й и да се тръшкаш в аромата й. Кажи, кога я искаш моята дума? Сега или след като сториш онова, за което си дошъл? Защото без моята дума от тука няма да си идеш.”
4 Светията себе си помисли, но колко един светия умее да се мисли; прашинката е скала в сравнение с туй свято мислене. И видя се чист, и се оправда. Забрави за думата на Низвергнатия и начена, за което бе дошъл. Първо, изчегърка мощите си, та да проличи истинността им, после ги замеси с лю ...