Аз и всичко в мен
~
Такава съм била цял живот. Такава и ще си остана, и каквото и да опитваш, колкото и да се старая, няма да се променя. Няма да ме научиш да бъда различна, няма да ме направиш по-добра, всичко ще си бъде същото. Само ти ще ме обичаш повече, а аз по-малко ще го заслужавам. Ще имам нужда да ме изненадваш, а ти ще бъдеш все така предсказуем. И ти ще ми омръзнеш, както всички преди теб, а ти ще се влюбиш в мен... както всички преди теб.
Силна съм, животът ми не е бил лесен, но понякога, когато оставам сама със себе си и сякаш всичко се стоварва на един път върху раменете ми. Тогава са моментите, когато плача. Не когато някой си отива от мен, не когато не знам накъде да вървя, кой ще ме чака отсреща, когато нищо не мога да направя. Тогава, в тези две, двадесет минути, съм наистина себе си. Не тази престорената, вечно усмихнатата, тази, която винаги знае какво иска и как да постъпи. Аз съм просто тази, тъжната. Но нищо, това едва ли някой някога ще разбере и ще остана скрит ...