Аз се вливам в танцуващия листопад
Есен. Аз се вливам в танцуващия листопад. О, какво богатство на цветове, които ласкаво се преплитат!
Не! Есента не е златисто жълта. Тя не е тъжна, не е плачеща. Тя
просто е есен, а аз съм едно листенце във вихрушката на багрите -
живо и трептящо. Аз търся с цялото си вътрешно стремление земята, за да се превърна в пръст. Пръст от пръст родена. Аз съм тази плодородна нива. Дълбоко в чернозема пак ще бликат моите тревоги и радости.
Моите грижи и желание да ви дам най добрия си плод. Помните ли как пшеницата сочно бе наляла класовете си? Защо? Тогава защо я окосихте толкова рано? Защо унищожихте сами храната си? Какво направихте от млечните зърна? Нищо. Нищичко, затуй хамбарите ви днес са празни.
Ще дойде жътва и горещи ще са дните. Земята ще пращи от слънце,
но празна ще е вашата нива. Самички се осъдихте на глад. Тичайте сега по чуждите ниви да събирате трохите! Какво? От тичане сте уморени? Прохлада ще ви дам и погледа ще освежа. Отворете добре очи, ...