Аз ще говоря, а ти мълчи
Разлистваш страниците на новия ми живот...
Чакай! Какво ти става?! Разсмиваш ме. Спри!
Защо така лудо се търсиш в тях? Да не помисли, че означаваш нещо? Няма те.
С треперещ глас каза: "Ето ме, аз съм реката в тъмната картина, нали?"
Не се бях замисляла, може и да си. Да, приличате си. Ти ме ограби, тъй както бурните води не оставят нищо след себе си... Отнесе всичко!
Сега обичам тъжни филми, напомнят ми за теб. Не усетих кога цветовете изчезнаха. Черно и бяло нахлуха в деня ми. Различно е!
Виж, заваля черен дъжд. Изцапа страниците... И лицето ми изцапа, сля се с очите и сърцето ми. Красиво е! Усмихни се, не съм те виждала да се смееш, и да плачеш не съм. Слушай вятъра, той говори с гласа ми. Ароматът на тялото ми е в ръцете ти. Не стискай, наслади се! Знам, знам, сега боли. Разбра, че не съм твоя. Мене ме боля много повече.
Прости, че пропуснах да ти благодаря. Ти ми даде нечовешки сили.
Бях светлото ти момиче, а днес светлината не е в мен, някъде изпадна. Бях изтекъл час, с нищо не запомнен, пропиляно време...
Не ме попита какво е да се родиш от болка. Нищо! Вятърът ще ти разкаже. Дори да притискаш ушите си, пак ще го чуваш. Няма спасение. Бял феникс долетя на черното ми рамо и намерих себе си.
Обичаш ме, когато съм далечна. Посветих ти черното във всеки кичур на косата си. Целува ме бялата светлина на слънцето. Не можеш да устоиш на блясъка ми. Съжаляваш, че за друг съм радост. Радвам се, че не си в заблуда. Аз живях дълго в такава. Не можах да реша на коя твоя маска да повярвам. Забравих коя е причината да те обичам. И ти не успя да ми припомниш. Хайде говори, вече може! Аз казах каквото имах. Пак мълчиш глупаво!
Все високи огради плетеше, по-високи от погледа ми. Но роди страданието ми криле... Загуби сладката си занимавка.
Ако събудиха думите ми в тебе кошмари, прости. Може вятърът да е довял бури. Не можем да се опълчим на природните сили. Примири се!
© Стеляна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Безжичен, предполагам, че есетата ми и прозата са продукт на страха ми, да не ме помисли някой за скучна... Може би, затова съм си измислила свой собствен стил, знам ли?! И пак ти благодаря!
-
Мисля, че и това не е есе, а отново е написано в интересния и рядък вече жанр - стихотворения (или лирика, както искаш) в проза - и добре написано... Още повече, очевидно е, че лиричният герой - героиня звучи тъпо, нали - е добре защитен, показва смислени емоции и изказва логични слова...
-
Разплака ме с това есе... уникално е... УНИКАЛНО!
-
Много добър текст! Доказателство, че лиричността не се изразява само в стихотворна форма.
-
Благодаря!
-
Поздравявам те за написаното! Докато го четях си спомних една мисъл - "Един мъж оценява една жена, когато я загуби и друг в нея се влюби!".Възхитена съм от написаното,защото от много време нищо не ми беше действало толкова силно. Още веднъж поздравления!
-
Ти си силна и браво, че си успяла да откриеш онази част от себе си, която може да се противопоставя, да върви все нагоре, да лети !!!
-
super e
-
Изпълнено с много чувства и емоции! Изключително хубаво.. Браво
-
Любо, благодаря ти! Честит празник... Най-великият Празник!
-
Стели .....ПОКЛОН,СТРАДАНИЕТО РОДИ КРИЛЕ!!!ЛЕТИ И НЕ СПИРАЙ,ВСЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА!!!ОТ МЕН ТОПЛИНКА!!!
-
Mного съм признателна...
-
Гледам тука, всички мълчат след такова НЕултимативно заглавие. Аз обаче смея да изразя удовлетворение от прочетеното. Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
