Аз съм различен
Ако преди време някой ми беше казал, че е различен, бих се изсмяла по моя си ироничен начин. Какво различно може да има в теб? В желанието си да си друг приличаш повече на всички, отколкото на себе си. Но сега не е преди време и аз плача, а не се смея. И вярвам, защото го видях със сърцето си, усетих го дълбоко в душата си. Синьото пламъче на живота е вътре в нас и аз мога да го погаля без да се опаря, да го накарам да се разгори още по-силно.
Наистина ли хората са толкова не-вярващи, че ме наричат луда? Чувам го от всеки, но аз вярвам в тази лудост и единственото, от което се притеснявам, е да не я загубя. И ето ме тук, на кръстопът. Дали да повярвам в съдбата си или да я оставя да се разбие в стената на здравия разум.
Всичко започна преди месец. С една книга. Интересното бе, че я бях видяла преди време на един рафт с прашасали книжки. Съжалявам, че не посмях да я взема, видя ми се малка и незначителна. Толкова много неща можеше да са по-различни, но както се уверих - ...