Алеко Константинов създава в литературата ни образа на Бай Ганьо през 90-те години на ХІХвек. Но и до днес, ХХІ век, героят продължава да е сред нас и то все по-жизнен, все по-често срещан, все по-уверен в себе си и успеха си.
Неуморният, вечният келепирджия шества уверено и в нашето столетие. Той е сред хората от различни слоеве, възрасти, националности. единствено ние можем да го унищожим, но трябва да изгоним байганьовското в душите и в поведението си.
Съвременният българин ще се обиди, ако някой го нарече с името на Алековия герой. Ала колко често виждаме край себе си проявите на този несимпатичен човек, готов на всичко, за да успее.
В часовете с удоволствие преписва, чака някой да му подскаже или пък просто гледа нагло в учебника, когато го изпитват. Какво като мами, нали ще получи желаната оценка. E, ако търсите чест и достойнство, забравете! Но нима ще отидете утре при същия този наш съученик, станал вече лекар? Аз не бих прекрачила прага на кабинета му, може и на другите си изп ...