21 век – век на издигнатите в небесата сгради и натиканите под земята ценности, век на високоразвитите технологии и закърнения манталитет, век на нон-стоп отворените сайтове за запознанства и затворените от години книги, век на дамите с високи токове и ниско IQ и на младежите с бързи коли и бавни умствени процеси, век на пълните интернет чатове и празните градинки пред блоковете, век на многото виртуални приятели и малкото реални. Век на необразованите, на незаинтересованите, на наглите, на алчните и на вулгарните, обобщено - на съвременните байганьовци. Кой би помислил, че техният прототип, а именно Алековият герой – Ганьо Балкански, понесъл толкова критика през годините, ще се задържи два века в обществото и броят на последователите му ще нараства стремглаво с всеки изминал ден. Такива, за съжаление, са голяма част от съвременните хора – със самочувствието на интелектуалци, а всъщност крайно невежи, говорещи по толкова обширни теми, но изказващи изключително плоски съждения, с уж такъв широк кръгозор, а в действителност слепи за всичко, от което не могат да извадят някаква полза.
За байганьовщината днес може да се говори много, но аз ще бъда пестелива на думи, защото твърде малко са тези, които биха изчели повече от една-две страници. Ще кажа само, че ако някой се наеме да напише книга „Бай Ганьо в 21 век”, тя определено ще има шансове в рекордите на Гинес за най-дълга книга, защото, ако прототипът, използван от Алеко, е бил един - Ганьо Сомов, то в наши дни Бай Ганьо можем да видим в лицето на всеки втори. И представете си приключенията на всеки един от тези, да ги закръглим на 3 млн., „интелигентни” хора с „добри обноски”, описани в отделни фейлетони - като започнем от „Бай Ганьо на опашката на магазина”, проправящ си път настървено през хората, изтиквайки ги по ъглите и стигнем до „Бай Ганьо в парламента”, изказващ становището си с термини и префърцунени думи, които сам не разбира... та те няма да имат край.
Днес Бай Ганьо е доста популярна личност, всеки от нас се е сблъсквал несъмнено с неговата персона, а байганьовщината, която сее след себе си, е нещо, което трябва да се изкорени от обществото. Какво можем да направим ние? На първо място трябва да се вгледаме добре в себе си и когато заличим и последната байганьовска черта у себе си, тогава вече можем да опитаме да променим и околните.