Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас.
Изсмуквам никотина от живота. Бавно, с наслада - ситни бръчици около очите.
Чувстваш ли скоростта? Май издивявам!
1674 км в час – скоростта на живота. Като МИГ – 29-ка.
Посоката е Запад – Изток.
Кой знае защо, никога не ме спохожда очакваното удовлетворение. Формалното гледане на залязващото слънце само донякъде ми помага. Нещо като малко душевно фелацио.
Усмихваш ли се? Или ми се струва?
Разлей още по чаша! ...