Белоцветните вишни през януари
Две улици, и аз какво, някъде по средата.. Нито съм за тук, нито за там ставам. Е, къде да вървя, питам? По тротоара, добре де, ама къде е тоя тротоар за заблудените телета, които трета година вече я карат на осемнайсет, в душата са на трийсет и седем, а акълът им – и той не знае на колко е? Ами именно, че няма такъв още, цял булевард за сам човек строи ли се?
По едната улица ме дави праха на цветни тебешири, който само допреди малко имаше лечебната сила на пъстрата дъга след порой, а по другата.. По другата просто не е за мен. Рано ми е още, имам ехеее колко да уча. Хубаво, ще уча, ама от кого? По тебеширената улица вече съм ги отписала, така ми гъделичкат алвеолите, че направо ми се кашля. А по другата улица, където ухае на узрели вишни, там мен са ме отписали. Пък и тези вишни отвътре са пълни с червеи. Защо ми е на мен там да ходя? Ех, наивнице, наивницеее, мислиш си, че някой ще те помилва по ръката и ще те покани: „Ела при нас, белоцветните вишни, т ...