1 мин за четене
Беше тиха майска нощ. В далечината леко примигва една улична лампа. Три часа след полунощ аз се взирам в небето. Няма облаци, а звездите са изчезнали. Само пълната луна ми навява тъжни спомени за нашето отминало щастие.
Обичах те! Обичах те, а ти ме взе за кукла, с която си поигра, а после... после я захвърли далеч от себе си. Да, част от вината е моя, но и ти също не беше прав. Обичах те, а ти ме изхвърли от живота си като непотребна вещ. Ти бе моят живот, моята вяра, надежда, моята любов. Обичах те, а какво ми остави ти за спомен? Разбити мечти, разбито на малки ледени късчета сърце, наранена душа.
Ти влезе в живота ми като стихия, тайфун, мина покрай мен. Разруши всичко, което съм градила от 18 години насам. Нежното, чувствително и леснонаранимо момичe, което толкова дълго се опитвах да скрия, излезе наяве. Ледената, непреклонна, дръзка и силна жена, която дълго бе мое лице, се изпари.
Беше тиха майска нощ и аз си мислех за теб. В далечината примигваше една улична лампа, а аз се над ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация