2.08.2009 г., 23:30 ч.

Безсмъртният Майкъл Джексън 

  Есета » Лични
3970 0 3
3 мин за четене

Аз сам малка  и не познавам така добре творчеството на Майкъл Джексън и не бях негов голям фен, може би защото в последните години не се пускаха неговите песни и светът беше позабравил за него. В деня, когато съобщиха за  смъртта му, си казах, че е много жалко и не му отдадох голямо значение.  Докато, два дни след това, не говорихме с един приятел на тази тема и майка ми не поиска от мен да й потърся негови песни. Едва тогава се запознах с неговото творчество, с човека, с личноста, със ЗВЕЗДАТА… МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН.

За мен той се превърна в неподозиран идол. Песните му - в неразривна част от моето ежедневие. Те притежават в себе си една частица, която ги пренася и поддържа актуални във времето, която ще им дава живот вечно. Такъв е и хитът "Billie Jean" от 1982г, който има в себе си същото въздействие и челни позиции и днес. Текстовете на неговите песни са с послания, които придават у човек много и различни емоции. От сладките и закачливи чувства на любовта до самотата, неразбираемостта от близките и ударите на съдбата, до размисли за природата за децата за „човека в огледалото”.

Но той не е само певец, той е танцьор, хореограф, актьор, режисьор. Неговите танци и движения поставят началото на една нова епоха танцово изкуство. Неговите видеоклипове те потапят в усещане за кратки, но незабравими филми.

Не мога да не кажа нещо и за човека Майкъл Джексън, защото творецът е непълен без реалната личност, която стои зад него. Джако е страдал много в детството си, усетил е трудностите в живота, но все пак ги е преодолял и е успял да е нахаканото дете, смаяло всички с таланта си. На 24 години с много труд е успял да накара целият свят да говори за него, а това е нещо, което някой не постигат и за цял живот. За жалост, в личен план той няма същия успех, което е безкрайно тъжно - такава личност да няма истински любим до себе си. И, както той сам пее, „цял живот търсех истинската любов”. А клюките и лъжите, които се казаха по негов адрес са напълно позорни, защото на нас, хората, това  ни е в кръвта - да петним тези, които имат и са нещо повече от самите нас. И да, дори само частица от това да е истина - кои сме ние и имаме ли право да го съдим, нима ние нямаме грешки?  Нима има някой, който да е дал на музиката толкова много, колкото той?

Когато говоря за него със моите връстници, те ми казват „Ооо... какво ни интересува, той е остарял вече” - искаше ми се те и други от по-младите поколения не да го боготворят, а просто да кажат „Да, този човек е постигнал много и наистина е велик”.

За мен той е такъв - ВЕЛИК. Случвало ли ви се е да мислите, тъжите и дори да заплачете съвсем искрено за някои напълно непознат?  Това ми се случи на мен и то неведнъж. Когато гледам концертите на Майкъл. Когато гледам триумфите му, припадащите и прекланящите му се хора. Хилядите фенове крещящи името му с желание да притежават нещо негово било то дори само един плакат. Но за жалост голяма част от своята почит, уважение и подкрепа ние поднасяме едва след смъртта му, а не в моментите на трудност, когато са били нужни! С тъга в сърцето си признавам, че аз съм една от тези хора, но по-добре късно, отколкото никога.

И, ако всичко това мога да кажа аз, почитателката едва от месец, то какво ли тези, който го познават и обичат от години?! 

 ЗАЩОТО ТИ НЕСЛУЧАЙНО СИ... Кралят на попа!

ОБОЖАВАМ ТЕ,  МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН! 

                                             ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ!!!

© Натали Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно есе. Аз също съм фенка на Майкъл от вече почти три години и когато прочетох есето ти,аз разпознах себе си. Когато съобщиха по телевизията за смъртта му аз не отдадох голямо значение, но през лятото на 2016 година братовчедка ми ми пусна няколко негови песни и от тогава не спирам да слушам неговата музика. Той се превърна в мой идол. Аз също много често плача, когато гледам негови клипове, когато слушам негови песни или когато съм сама вечерно време в стаята си и знам, че няма кой да ме види, че плача. Дори преди няколко седмици написах стихотворение което посветих специално на него.
    Наистина страхотно есе, поздравления.
  • Тъжно е, че си отиде така!!! Просто го убиха, защото той струва много повече мъртъв отколкото жив!!!При височина 175 см. е тежал едва 48кг. и са го тъпчели с по 55 хапчета на ден!!! Кралят е мъртъв - да живее Краля!!! Поклон, Майкъл!!! А на теб, Натали поздрави
  • Аз също започнах да се интересувам от творчеството му, след като разбрах за смъртта му. Новината много ме изненада, не очаквах. Нали щеше да прави концерти? Как така ще си отиде?! Но всъщност се случва често.
    Жалко е, че особено младите съдим за някого по възрастта му, а не по действията му.
    И за голямо съжаление, пак си права и с това, че често се сещаме за някого, когато е късно.
Предложения
: ??:??