Всяка нощ, преди да заспя, съзнанието ми ме отнася в стаята. Пусто помещение, в чийто бели стени сякаш са врязани картини. Бял таван и под, на пръв поглед създава усещане за модерна галерия, в която липсват дори хора, които да създадат поне капчица уют. Идва ти мисълта какво толкова си сторил на горката си личност, че решава точно по това време да те мъчи. Повторението не променя нищо. Кой реши, че бялото е символ на чистота, а не на безпределния страх, неизвестността, празнотата?
Но загледаш ли се в картините...
Капка искра, капка магия, капка кошмар, капка алхимия. Редица от различни светове.
От една страна - селска къщурка с голям двор, в него - черешово дърво, на което са се покатерили две деца и птички, безброй птички по клоните. Морски пейзаж, кораб сякаш тихо се задава от далечината. Сенчеста поляна с дребнички, танцуващи феи. Семейна вечеря в красив ресторант. Звезди, порой от звезди. Слънчогледово поле, в което са приседнали момче и момиче с цикламени шапки. Старинна библиотек ...