Седнал човекът край реката и се заслушал в тишината на спокойните й води. Запитал се откъде би могъл да дойде този мир, щом като навсякъде царял хаосът. Човекът също губел вътрешното си равновесие – по цял ден се съобразявал с чужди желания, за да не си създава врагове, все спазвал “обществените норми”, за да бъде примерен гражданин(а пък и да не си създава врагове), постоянно се раздавал без да получава нищо, за да бъде добър човек(ако може и без врагове). Да, страхът му властвал над всяка една минута от “безценния” му живот. Днес обаче всичко се променило. Един кратък миг, една малка грешка и всичко познато изчезнало безвъзвратно. Човекът загубил работата си, “приятелите” му обърнали гръб, а колегите му… те дори не подозирали за съществуването му. Той бил невидимото присъствие, което изпълнявало желанията им. Вината за тази фатална грешка не била изцяло на човека, но примерният гражданин с добро сърце заговорил в него и той си тръгнал с ниско наведена глава. Поне все още не бил изнев ...