Бог? "Свещена глупост!" Повлияна от поезията на Ботев, реших да попитам къде ли е вашият Бог сега и какво ли прави? Може би в момента изписва следващия ви ход... или понася обвиненията за някой ваш неуспех? Или може би съставя нов списък с Божии заповеди, тъй като забелязва, че сегашните биват нарушавани от "децата" Му?...

                        В миналото хората са вярвали, че като завали или се случи каквото и да е природно бедствие, Бог ги наказва; че болестите дошли на земята посредством кутията на Пандора... Трябва ли Той да е оправдание за всяко нещо, защото в днешно време е така - "ако не успея, значи Бог ме е изоставил... "Боже помилуй, грешен съм ази"... Нали все пак не наказва "когото мрази"?!

                        "Търпи и ще си спасиш душата..." Да, на това ни учи църквата и като цяло християнството, защото на практика то е вяра на примирието и поражението. Тя приканва вярващите да се примиряват с наложените им условия и норми, колкото и тежки да са те. Но едва ли един нормален човек наистина е способен да вярва в чудодейните умения на някои икони... едва ли би обърнал другата буза, ако му ударят шамар, едва ли си мисли, че хората от най-нисшата част на обществото са "богоизбраните"? Тогава къде отиват останалите?
                        Днес вярващи се наричат тези, които пренебрегват Десетте божи заповеди и следват собствените си плътски желания. Но, разбира се, че те ще имат дежурно оправдание от рода на "Всички правят така." По този начин не изневеряват ли на християнския морал?!...

                        От много време насам съм свидетел на масови убийства, лъжи, кражби, прелюбодейства и неуважение към родителите от страна на днешното поколение. Тогава моят въпрос е защо църквата е убивала велики учени? Нали една от заповедите е НЕ убивай? А съществуващата Инквизиция? Не е ли нередно да се измъчват и убиват хора?...
                        Попитали един човек дали съществуват истински атеисти. А вие, - отговорил той - мислите ли, че съществуват истински християни? Аз мисля, че са малцина, а колкото до мен - аз съм по-склонна да вярвам в Дядо Коледа, отколкото в Бог. Не е ли глупаво религиите в замяна на непостижимото тук, да предлагат утеха в отвъдното? Вярващите винаги си мислят, че има едно "после"... ами ако няма? Ако смъртта си е просто смърт и човекът е пропилял живота си в едно очакване на Нищото? А и дори смъртта на един атеист да е просто смърт, той ще знае, че е живял, ще знае, че през целия си живот никой не се е грижил за него, освен самия той, никой не го е "пазил", ще знае също, че е бил независим, че не се е молил на който и да е.

                        Светът е устроен така - "привикнал хомот да влачи, тиранство и зло до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра: мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай..." Аз не Му вярвам. Не вярвам на Бог, защото предпочитам сама да понасям последиците за грешките си. Не вярвам, защото аз самата също добре знам как да си разваля всичко.  Не вярвам в Бога, защото любимият ми герой винаги е бил Бъгс Бъни, а не "мъдрият старец с бяла брада, който се носи на бяло облаче."Не вярвам в Бога, защото прекалено много захар е вредна за зъбите. На някои не им пука, други не спират да се питат дали Онзи горе ги гледа и е реален наистина... Но това, едва ли някой го знае... и май е най-добре за всички нас... а що се отнася до мен - "Слава богу, все още съм атеист."