Божията любов е толкова прекрасна, толкова истинска и вдъхновяваща...! Тя е като слънце, което огрява и храни със светлината си цветята в една градина. Цветята са толкова еднакви, почти не се различават. Всички са поникнали от едно и също семе, полагали са се грижи за тях, пораснали са. Целите в свежест и красота. Само, където между тях се появяват плевели, които разнасят отровата си и повечето цветя увяхват малко по малко. Увяхналите не си и спомнят за красотата, която някога са притежавали. Плевелите искат още и още увяхнали цветчета и идва момент, когато увяхват още и още. Плевелите се хранят с тях, разпръскват отровата си... Искат цялата градина да повяхне, да останат само те... Но има цветя, които не се поддават на плевелите! Има цветя, които продължават да се хранят невидимо, чиято свежест продължава да се поддържа, чийто аромат не си отива.

Плевелите искат да умъртвят и останалите все още нежни цветчета... Но в най-неочаквания момент всички оцелели цветя ще бъдат откъснати от градината, пълна с пръст! Ще бъдат откъснати в едно букетче и ще бъдат взети и занесени там, където увяхналите няма да отидат никога. Там те ще бъдат съживени повторно и ще им се дадат нови листенца, нов цвят, нов аромат! И тези цветя ще имат живот вечен! А плевелите, техният най-голям плевел, който им е давал отровата, заедно с всички умъртвени от тях цветя, ще потънат в огнен дъжд, падащ от небето! Огън, който никога няма да угасне!

   Така, запазилите се цветя ще има живот вечен, както праведните ще видят Божието Царство, а плевелите и увяхналите цветя ще горят в този огън, както сатана и слугите му ще горят в огненото езеро за вечни времена!