15.08.2006 г., 0:26 ч.

Боли 

  Есета
1895 0 1
1 мин за четене
Обичам те!... Наистина ли не можеш да го разбереш?! Наистина ли не можеш да осъзнаеш, че ти за мен си наи-скъпото нещо на света?! Защо непрекъснато ме нараняваш и не ми даваш минутка спокоен сън? Защо непрекъснато трябва да си мисля че ти си някъде... с друга... а аз съм сама... Тук... сама с моята тишина! Боже, адски много боли от тази тишина!!! Сърцето ми е разчупено на хиляди парченца и всяко едно от тези парченца те обича безумно!!! Само теб, любов моя! Само теб искам, за да съм щастлива! Само за теб е всяка моя сълза! Само за теб живея и за теб бих дала живота си!...
А ти си толкова безсърдечен! Без капка жал унищожаваш всяка моя клетка и малко по малко ме убиваш... Без жал ме караш да плача и разпиляваш мечтите ми... Нима ти нямаш сърце?! Нима ти не знаеш какво е да умираш от любов и да даваш последните си сили, за да я имаш, макар че знаеш колко ще те боли от нея... и жъпреки това да продължаваш?!... Не, любов моя! Едва ли знаеш колко  тежка е болката от любовта, болката,която убива сърцето ми... Защото, ако знаеше колко ме боли сега, ако знаеше колко сълзи съм изплакала, ако имаше поне малко от любовта, която изпитвам аз и в твоето сърце... едва ли би ми причинил тази ужасна болка!...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тези неща звучат клиширано, няма да си кривя душата, но винаги са от сърце и не мога да ги критикувам...
Предложения
: ??:??