Какво е болката? Тя е онова, което трябва да търпим, за да се чувстваме по-добре след това. Или поне при мен бе така.
Животът е разнообразен. В него тъгата се редува с радостта. А тъгата- това е болката (физическа или психическа). Няма ли да е скучно без нея? Само щастие, щастие, щастие! Нещата не стоят така. Болката е неизменна част от реалността. Борим се с нея, мислим, че я владеем, а всъщност винаги ни изненадва. И побеждава.
Тя е пътят до споменатото по-горе щастие. Не е вярно, че ако живеем умерено, болката я няма и риск за нея също няма. Заблуда - защото, ако живеем умерено, след време животът ни става умерено тъп.
Когато нямаме контакт с болката, не оценяваме нищо. Не съчувстваме на изпитващите я. Живеем ли с нея, обаче, и знаейки, че ще ни посети отново, ние обичаме и малките незначителни събития и прекарваме времето до идването й пълноценно.
А рано или късно тя си отива, напуска ни. И животът става умерено тъп - без битки, без надежди. Но пък сме свободни. Това е цената.
След всичко казано се питате дали харесвам болката? Разбира се, че не! Но именно заради нея преди време се научих да живея пълноценно. И така до днес!
© Аксел Роуз Всички права запазени