Но понякога болката е толкова силна, че пречупва всяка кост от тялото ти... Смазва те... Кара те да се чувстваш като нищожество, непринадлежащо на този свят... При всяка една усмивка, която направиш насила, болката се засилва и боли, и боли... И не спира... Боли те, когато отвориш очите си, боли те, когато ги затвориш, защото всеки един спомен е в съзнанието ти и вече е останал в миналото... Накъдето и да се обърнеш, спомените те гонят, а болката тича след теб заедно с тях... Дали някога ще се оттървем от спомените? Не, просто ще ги избутаме в подсъзнанието си с времето... Но те винаги, макар и не често, ще се връщат при нас... С онази силна болка от загубата...