И кво' ?

                                                                                                                            Тук ли си ?

Няма ме ?
                                                                                                                          Заминах ?
Ще се връщаш ли ?

                                                                                                                       Защо ?

Не мисля ?

                                                        Е то и да се върнеш, защо ти е ?

     Сам ще си?

Хора няма,

                      или поне скоро не съм срещал,

                                                                                  а всъщност защо са ти ?

Трябват ми, може би , не знам ...

   Трябват ми?
                                                                           Не, не мисля.

Хора не трябват, трябват човеци,
                                                                но какво беше да бъдеш човек, вече не знам...
Попитай ?
                                                                                                        И кой ще отговори?
Някой ?
                                                                                                 Не, тука има само всички, сам няма никой. Никой! Има само една обща маса от блуждаещи създания, които са толкова погълнати от простотията на своята същност, че не осъзнават какво е да търсиш нещо различно, от това, което търсиш в огледалото.

А какво търсиш в огледалото ?
                                                                                                                                        Себе си ...

                                                                                                                         А всъщност тебе те

                                                                                                                     няма...
                                                                                                                Има ги тях, а ти си нищо,
                                                                                                            едно празно... без нищо...
  Така че заминавай, бягай надалече,

не се връщай тука, тук си никой...

едно безличие... без форма... без ...

                                                  Влакът чака,

а билета ми е еднопосочен...

                  Сбогом!