Бягството от реалността е път към най-голямото нещастие в живота на човек, път към бавна и мъчителна душевна смърт...
Колкото и да искаме да избягаме от грозната действителност, тя рано или късно ни застига и това е неизбежно. Колкото по-далеч сме стигнали с бягството си, толкова по-труден е пътят ни за връщане в реалния свят. Той е нещо, което трябва да изживеем, независимо от това искаме или не, независимо от това харесва ли ни или не. Та нали за това сме създадени, това е главната ни "мисия" на този свят. Никой не ни е питал можем ли или не, длъжни сме да опитаме и колкото по-рано успеем, толкова по-лесен ще е животът ни. Смъртта не е спасение, не е изход. Тя ни връща там, откъдето сме тръгнали и отново никой не иска съгласието ни за това.
Единственият начин да успеем в тази "мисия" е като не усложняваме допълнително живота си, та не е ли достатъчно сложен? И единствено от нас зависи дали палитрата на живота ни ще е изпълнена с пъстри или със сиви цветове.
Най-лошото е, че осъзнавам ...