Бягство или преход?
БЯГСТВО ИЛИ ПРЕХОД?
Повод за настоящите разсъждения ми даде следното твърдение–упрек, прочетено в интернетски форум: Филмите са бягство от реалността. Да, гледането на игрален филм, както и четенето на художествена литература (в частност проза), представлява откъсване от действителността, в която сме повече или по-малко активни участници. Но не е ли също такова откъсване – макар и в по-друг смисъл – гледането на добилите популярност у нас напоследък реалити шоута? (Естествено, като се изключат евентуалните коментари на зрителите на живо по телевизията.) Нали и в този случай е налице повишен интерес към съдбите на хора, които почти сигурно не познаваме лично и с които не общуваме непосредствено, т.е. не присъстват в “нашата” действителност? Ако и да са реално съществуващи, а не измислени като филмовите и литературните персонажи.
Всъщност идеше реч за бягството от действителността. Смятам, че употребяването на това понятие е уместно само тогава, когато откъсването е обусловено от неудовлетвореност на индивида от статуквото и желание за постигане на по-комфортно зa него психическо състояние. Иначе – когато мотивите се свеждат до просто любопитство, стремеж към разнообразие, познание, естетическа наслада и т.п. – не следва да се говори за бягство.
Въпросът става още по-спорен, ако се вземе предвид и становището на езотериката. Според нея съществуват едновременно множество светове, всеки от тях отличаващ се с различен брой измерения и различно качество на енергията, и всеки толкова действителен, колкото и останалите. Реалността на по-горните, по-многоизмерни светове е факт за малцината живеещи сега в най-долния, триизмерен материален свят и притежаващи необходимите допълнителни сетива освен известните пет. За тези хора “фантазиите” и “халюцинациите” им – както ги наричат неразбиращите и/или недоброжелателните – представляват преди всичко преход от една действителност в друга. Разбира се, този особен преход също може да бъде бягство – ако се извършва поради посочените неудовлетвореност от съществуващото положение и стремеж към психически комфорт.
Конкретно за произведенията на изкуството, притежаващи сюжет (игрални филми, пиеси, романи, повести и пр.), нещата съгласно окултната теория стоят по следния начин: в обособена област от менталния свят се натрупват всички мисли и чувства, отнасящи се до дадено произведение, сътворено някога на земята – както за древногръцките трагедии, така и за “одите” на придворните стихоплетци на някой тоталитарен диктатор. Иначе казано, там се оформя егрегорът на произведението, който в известен смисъл живее собствен, реален живот, като постоянно се подхранва от пристигащите мислоформи и въздейства обратно върху изпращащите ги хора. За способните да виждат тези двупосочни енергийни потоци гледането напр. на “Амаркорд” на Фелини и размишляването (несъмнено емоционално обагрено) върху филма е също толкова действително, колкото и друсането и блъскането в претъпкания автобус на път за работа. Обобщено, винаги се осъществява преход от една реалност в друга, а бягството представлява частен случай от него.
Ако се приеме тезата ми относно критерия за разграничаване на частното от общото, би било интересно, струва ми се, да се разбере какъв е относителният дял на бягащите от действителността според начина на извършване на това бягство – от алкохола и наркотиците през филмите и романите до медитацията. Но такова изследване е работа за статистиците.
© Атанас Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Филмите едва ли са паралелна реалност, но предубежденята, с които се отнасяте към тях (деленето на американски и български например), не ми допада особено. Винаги са ми харесвали произведенията на изкуството, които имат сюжет - романи, филми, пиеси... А все по-често хората забравят, че и те всъшност са изкуство.
-
А според мен Нощната сянка е достатъчно голяма, за да разбере за какво иде реч.
Конкретно за "Ну, погоди!" - съгласен съм, че в идейно отношение стои много над американските филмчета за Том и Джери, Пинко, Уди кълвача и пр., които са откровено злобни. Но ми прави лошо впечатление плагиатстването на руснаците от американците на доста "номера" в сериала.
Да, американските комедии ни изглеждат глупави. Но те са само един от жанровете в киното. Не си спомням за българска или руска романтична драма, която да ми е харесала колкото "Безсъници в Сиатъл" или "Имате поща". Ако пък говорим за сериозна драма без насилие, политика и пропаганда, нищо не ме е впечатлило повече от "Чий е този живот, все пак?" с Ричард Дрейфъс.
Така че смятам, че смислени и възпитателни филми и в Америка има бол. Просто трябва човек да подбира какво да гледа. Сега вече, при наличието на канали от рода на НВО, това е лесно. -
Мога да се съглася, че макар и много малко, има някакви мънички изключения. Обаче много мънички. Най-много ме дразнят онези филми, в които е вкаран допълнително смях като някакъв шумов фон. Имам чувството, че ме правят на тъпак. А истината е, че ние и американците сме много различни и се смеем на различни неща. Затова ни указват къде точно да се смеем. А на мене изобщо не ми се смее...
-
Svetozar, мерси много за обяснението
Яворе, аз наистина съм малка и сигурно просто не мога да разбера. Истината е, че в днешно време, ако един филм не е пълен с убийства и т.н. ..., веднага му се лепва етикета "Боза". Но за детските филми не съм съгласна. Някой от тях имат толкова дълбок смисъл, че могат да накарат по-възрастните да се замислят много сериозно върху някои глобални проблеми, върху човешките отношения. Говоря ти не за онези сериини щуротии по някоя пропаднала кабелна, а за филмчетата на Walt Disney. -
Иренче, мила!
Окъсах копчето на телевизора и не можах да си намеря какво да гледам. Простотия до простотия. Давам всичките американщини за един "Крадецът на праскови" и "Криворазбраната цивилизация" (режисьор Хачо Бояджиев), за "Ну, погоди!", "Винету". Но кой вече се сеща за тях... Вие не знаете хубавото. Вашия свят е вече изкривен. Гледам детските филмчета и ме хваща страх. Мъничка си още чадо, няма да ме разбереш... -
Night_Shadow, егрегор се нарича, накратко казано, душата на предметите, представите, общностите от хора. Има егрегори на книги, на семейства, на държави и пр.
-
Sorbus, май не си почитател на седмото изкуство. А за нашенските реалити шоута съм съгласен - там е простотия до шия. Ами като сме се родили в неподходящо време на неподходящо място...
Сега ще пратя един "Съвет" за комбинирането на манталитета на консумацките и промиването на мозъците ни с реклами. -
Има филми и филми - ти избираш какво да гледаш и дали да превкючиш канала. Има и сюжети, които отразяват действителността, които провокират мисълта ти, има такива, които те разсмиват и показват и хубавата страна на живота. Понякога човек има нужда да забрави за сметките. От теб си зависи какво ще гледаш. А що се отнася до есето - темата е хубава, но ми се струва малко объркано, на моменти ми е трудно да разбера за какво точно става дума. А и какво означава "егрегор"?
-
Понеже не знам как да ти го кажа, ще ти го кажа по просташки просто...
Всички тези филми и риалити шоута са мазнината, покапала по четвъртития, който ще ни го вкарат догодина... Когато мислиш дали двама ще се онодят или няма да се онодят в кутията, ти не мислиш, че в момента ти поскъпват парното и тока. Това от една страна. От друга - зомбират ни с проклетите филми,от които капе кръв и сперма. Честно казано ПИСНА МИ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И не смятам, че се отнасям към тях с предубеждение, като ги деля на американски и български например. Просто долових елемент на противопоставяне в коментара на Сорбъс, затова дадох примери. Иначе ми хареса и подобния тематично на "Чий е този живот, все пак?" български "Йо-хо-хо", но не толкова, колкото американския. Същото за руския "Ирония на съдбата" в сравнение с "Имате поща".