Когато нощем се почувстваш уморена и самотна, спомни си хубавите мигове преживени някога. Като ученичка ти се чувстваше по-силна, по-добра и с по-големи възможности. Но сега само самотата на безкрайните нощи те обгражда и не ти се иска да се огледаш с реализма на отминалите силни мигове, от които е останала само празната черупка. Струва ли си да се придържаме към реализма само и само, за да си прибавим още една нервна криза, към и без това запълнения репертоар от деградивни усещания. Трудно ли е да бъдем себе си? Не само, че е трудно, но е почти невъзможно. В нашия високо развит свят, човекът искащ признание не може да си позволи да бъде естествен. Той трябва да е начетен, мил, всезнаещ, да се изразява добре, да е интересен, забавен, с една дума доктор на науките и точно в този момент идва най-интересното: с цялата тази информация в главата, да знае да мълчи. Странно, нали? Искаме невъзможното, а щом го имаме, бързаме да го принизим и отхвърлим. Полза от ума няма, както сте се убеждава ...