Българките - най-красивите жени!"... Разбирам, че това е много трудна за защитаване теза. Но няма начин, вече го написах като заглавие и сега ще го защитавам. Очаквам масиран удар по целия фронт на атаката - отляво, отдясно, в центъра, в гръб. Затова се подготвям за кръгова отбрана. Окопавам се дълбоко. Зареждам патрон в цевта. Свалям предпазителя. Присвивам око, за да проверя мерника. И започвам да чакам. Напрягам очите си - втренчвам се в хоризонта, откъдето очаквам да се появят вражеските сили. Сърцето ми пулсира в слепоочията. Ръцете ми се изпотяват. Обзема ме страх и започвам да се деморализирам. В ума ми се прокрадват първите предателски мисли - "Защо ми трябваше да изказвам това крайно мнение?! Защо не си оставих вратичка за отстъпление - да бях написал, че българките са едни от най-красивите, а не най-красивите жени!?
"Защо, защо, защо?! Толкова много "Защо?" разкъсват душата ми и ме побеждават, преди да бъда победен. Критиците ще ме изядат с парцалите, само като подушат, че не ...