Отваряш очи, събуден от някого или алармата ти напомня, че е нов ден.
Добро утро! Поглеждаш през прозореца с чаша горещо кафе в ръка. Денят е хубав. Чуваш чуруликане на птичка и се усмихваш. Хора минават забързани, всеки по своите задачи. А твоят ден е изпълнен с нови предизвикателства и нови възможности. И ти си готов да ги приветстваш.
Събуди се. Не такава е действителността ти.
Добро утро! – Че какво му е доброто? – питаш ти навъсен, че днес отново си на работа. В почивен, уж, ден. Пиеш си кафето, поизстинало и не както ти харесва, но нямаш време да се оплакваш. Гледаш през прозореца. Отново ще вали и това не помага особено на сутрешната ти сприхавост. Виждаш хора, минават забързани и те така замислени и навъсени. А денят, който те очаква, няма да е лек. Колегата ти точно сега е решил да си вземе отпуск и всичката работа пада на твоите рамене. Но какво пък, шефът ти няма да отбележи двойната ти работа и няма да ти даде така желаното повишение.
Добро утро! – Че какво му е доброто?
Ет ...