9.12.2008 г., 20:32 ч.

Черна светлина 

  Есета
1455 0 1

Събуждам се... слънцето вече не грее... няма я тази топлина, която усещах, когато се събуждах... сега слънцето грее с черна светлина... отразяваща света. Свят - безличен, тъмен и мрачен... слънцето ми отразява душите на хората... вътрешната тъмнина на всички. Такъв живот е безсмислен... пари, власт, красота - това ли е целият свят? Затова ли се бори всеки един от нас...? Черна светлина грее в сърцето ми - защо... купища въпроси без отговори... защо хората са толкова безчувствени, мрачни и озлобени...? Защо... просто никой не иска да погледне... да погледне света... от другата му стана - света на болката, бедността, тъгата, мизерията... Черна светлина... пропадам в мрака... сега съм просто още една изгубена душа... Без любов, без приятели, без сърце - просто една сянка... Черна светлина... последният залез отдавна отмина... защо самотата завладява всичките ни дни... тъмнина, самота, болка и отчаяние... защо не мога да си върна слънцето... защо не мога да си върна любовта... ЗАЩО НЕ МОГА ДА СИ ВЪРНА ЖИВОТА... Стоя отново в ъгъла... спомените избледняват... вече съм нищо... като всички други... и понякога изходът е само един... да изчезнеш... завинаги... сам във вечната тъмнина и успокояващ хлад на смъртта...

© Линту Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Притежанията се измерват в пари и самите притежания означават власт. Но това не пречи да се отърсим от алчността, злобата и себелюбието. Много ми харесва описанието.
Предложения
: ??:??