Честото ”обичам те” не е ли само жест, за да отбием номера?
По света непрекъснато чуваме честото изричане на думите “обичам те”, не е ли време да се запитаме дали това е традиционното изразяване на нашите чувства или прост трик, с който казваме, че не ни се занимава!
Навсякъде, дори в собствения си дом, по какви ли не поводи единственото, което чувам, са недоказаните думи ”обичам те”, не е ли твърде празна и незначителна честата им употреба? Наистина ли искаме най-красивите за влюбените хора думи да се превърнат в даденост, клише или подробност от пейзажа!? Да, може би е по-добре да помислим и да осъзнаем, че света, в който живеем, малко по малко ще се превърне в една досада - хората около нас и всичките ”обичам те”, изречени, защото няма какво друго да кажем.
По мое лично мнение не са останали много хора, които изричат тези думи, защото ги чувстват… да, ние обичаме роднините си и хората, близо до нас, но ако се замислим и пресметнем в главата си, ще разберем колко малко са били пътите ...