Трябва ли човек да бъде искрен при общуването си с другите хора, при всички случаи и във всякакви ситуации? И да не е във всички, поне при решаването на важни въпроси и противоречия...?! Само ако иска да е честен със себе си. Иначе няма нужда.
Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм искрен, с риск да наранявам понякога или да поддържам удобно съществуване с оправданието, че правя добро на близките си, като ги "предпазвам"? Казвам близките, защото с тях е най-трудно да си честен на всяка цена.
Да спомена и за самозаблуждението. Как мислите, не е ли по трудно да си честен към себе си, отколкото към другите? Защото всяко компромисче от рода на "само сега ще скрия (излъжа), пък от утре ще е друго" обезсмисля усилието. При другите е лесно постижимо и не изисква кой знае какви усилия. А видове искреност няма - тя е една. Всичко останало, което може да й се "лепне " като прилагателно, е свързано с отношението към нея като към нещо, което приема удобни форми.
Също така и при о ...