Човекът!?!

Човекът – прашинка във вечността.
         Могъщ и в същото време адски слаб.
         Умен и хиляди пъти по-безумен.
         Хитър, а всъщност изигран.
         Проницателен, а нищо не разбиращ.
         Жив – но не съвсем!

Човекът – това необхватно понятие! Същество, което може да чувства, да мисли, да действа, да се контролира, да вярва, да се бори, да обича, да убива, да създава живот...

Човекът днес. Машина?! Робот!? Свободен или не? „Да живееш, значи да се бориш: Робът - за свобода, свободният - за съвършенство.” (Яне Сандански). Освободил се физически, той си налага по-жестоки окови и от тези на робството. Създава хиляди неща в стремежа си към съвършенство, не се спира пред нищо... Готов е дори да посрещне смъртта, ако знае, че ще докаже нещо, което не е патентовано. Защо? Опитва се да накара светът да повярва, че е на върха на всичко, че е непобедим, но всъщност не може да убеди дори и себе си в това. Самозалъгва се, но вътрешно знае, че е подвластен на природата.

Опитвайки се да живее в своя собствен свят, изпълнен с лъжи и илюзии, човек се самозабравя. Колкото повече удобства си създава, толкова по-малко мисли, спира общува с околните, започва да деградира.

„Две неща на този свят са безкрайни: човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен.” (Айнщайн). Човешката глупост – най-силното и безпощадно оръжие. Тя е силата, която кара хората да водят такъв начин на живот – да се изтребват един друг.

Човешкият ум. Колко велики неща може да сътвори той! Някои от тях ужасни! ДА! Но все пак велики! Кламери, мостове, коли, телевизори, моливи, книги, учебници, ядрени бомби, пистолети, клонинги... И всичко това създадено от един и същи индивид – ЧОВЕКЪТ – стараещ се да се образова и да се улесни и в същото време създава оръжия за масово унищожение или по-точно самоунищожение.

В днешно време той върви по улицата, подминава останалите, блъска се в тях, вижда паднал човек, но това не го впечатлява и той продължава да си върви по пътя. Той трябва да успява да се пребори с всичко и всички, изпречили му се, за да успее. Това е най-висшата идея в ценностната му система. Сега човекът трябва да е егоист, да спре да чувства, за да оцелее, за да му е добре! А другите?!? Всеки сам да се спасява.

Но... Почакай!!! Спри се, човече! Страхуваш се, че лицето ти ще се сбръчка, ако се усмихнеш? Страхуваш се, че ще изгубиш от безценното си време, ако подадеш ръка на падналия до теб?

Вървейки по пътя си към съвършенството се самозабравяш... нищо не ти е достатъчно, искаш още и още, не си щастлив. Единственото нещо, което те кара да се усмихнеш, е падението на останали около теб. Жесток... непоколебим... готов на всякакви низости, само и само да не се сломиш, не съзнаваш, че Велик е не този, който никога не пада, а онзи, който винаги се изправя!

Стреми се... върви... следвай целта си... във всяка стъпка виждай целта на пътуването. Но не забравяй, че преди всичко си човек, който има нужда да чувства и да споделя, защото от успеха получаваш много неща, но не и онова велико вътрешно чувство, което ти носи обичта! Една от най-великите тайни на живота е, че единственото, което си заслужава да бъде правено е това, което можем да споделим с останалите!!!