“Опознай себе си”! Една велика мисъл, на един велик мислител. Сократ!

Всеки мисли, че се е опознал. Всеки знае своята мярка. Кога да почне и кога да спре.

Човекът съществува за да мисли, да се развива и просперира. И обратното е вярно. Щом, човек мисли следователно съществува. Опознаването на нашето “аз” става  бавно и последователно някак си помеждо другото. Чавек може да доживее  до преклонна  възраст и все още да не се опознал. Може да направи нещо което дори не е мислилил , че е способен да  направи.

Защо, човек си забранява? Защо едни от нас могат да бъдат по свободни а други по малко? Не сме ли всички равни? Нямаме ли едни и същи права? От къде идва разликата между нас?

Именно от онова нещо което се нарича “вътрешната нагласа”. Лично за мен има две свободи. Такава която ти я дават хората около теб и такава свобода която е вътре в теб, която ти сам регулираш и никой друг не може да и въздейства.

Ето от тук идва и разликата. Ако се съберат две личности “Аз” и “Ти”. Личността “аз” има по голяма вътрешна свобода от личността “Ти”. “Аз” би направил нещо което “Ти” не може да направи. Въпреки, че и двете имат еднакви свободи дадени им от останалите. Аз би се изказал по някоя неудобна тема, докато “ти” би си замълчал защото неговата вътрешна свобода не му дава да говори по този въпрос.  Ето я и другата известна мисъл ”Хората са еднакво  свободни, но едни са по свободни от други”. Самата вътрешна свобода на човека може или да го накара да се развие и да изпъкне пред другите или да го унищожи и комплексира.  В днешно време примерите са показателни.  Един обект и 100 субекта. От тези 100 субекта изибраме 2ма. Пак с голяма поляризация между свободата на единия и свободата на другия. Нека обекта да бъде автобуса а субектите- пътниците. Автобеса ще бъде претъпкан. Ще има място само на колеото  Единия пътник с по-малката вътрешна свобода ще седи в навалицата, а другия ще се сбута измежду хората и ще отиде там където има повече място. Именно тук идва нагласата. Какво е накарало пъривя пътник да остане на мястото си? Може би той си е казал ”Не мога, да си позволя да причиня неудобство на останалите по добре да си стоя на мястото”.Докато втория “най вероятно си е помислил ”Абе на мен да ми е удобно, пък другите да се оправят”. Втория пътник ще си потърси правата за разлика от първия. За това казвам хубаво е човек да има лична свобода но все пак да знае къде е границата междо свободата и нахалстовото. Връщаме се отново в примера. Първия субект го оставяме. Нека си седи на мястото. Интересува ни втория. Той тръгва да си проправя път. Но как? Ето тук разглеждаме поведението на един нахален пътник и на един вътрешно свободен човек с чувство за мярка. Свободния, би казал ”Извинете може ли да мина” а този без мярка би сбутал хората за да стигне до колелото. Ако вземем на предвит днешните дни в които се чевства годишнина от обесването на Васил Левски бих погледнал на темата и от тази гледна точка.

Левски! Един борец за свобода. Една национална опора. Човек със уникална вътрешна нагласа.

Вътрешна свобода, вътрешна забрана тези думи при него губят смисъла. Всичко в мисълта му е безгранично. Какъв ще е този човек казал думите” Замислил съм нещо, което ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си”.   Невъобразимо мощен дух надарен със способността да влияе на чувствата на останалите. Борец за всякакъв вид свобода. Осъзнал едно! Че, освобждението първо трябва да стане в душите на българите а после да се осъществи на дело. Защото как може един не вътрешно свободен, човек да се бори за външна свобода. Едно е, че дори няма да му е нужна.

Много съм горд, че съм българин, но не казвам, че сме съвършенни. Прекланям се пред историята на нашия народ устоял на гнета и мъченията и родил такива синове на България, каквито са Левски и Ботев, но има неща с които не мога да се съглася. Именно, че повечето от хората имат проблеми с вътрешната свобода. Или няма да знаят как да си потърсят правата или ще си присвояват права и ще правят неща който са забранени. Второто води към престъпност а първото към огнетяване.

Аз пак давам пример и този път няма да бъде с точно определен човек а с цели наций.

Гръцката и Българската. Какво ми направи впечатление?

Меналата година, не мога да се сетя кога точно  беше по новините даваха, че Гърция, нашата южна съседка е изпаднала в криза. Спрени били телевизиите, радиостанцийте, държавните предприятия обявили стачка. Когато разбрах защо, доста се учудих. Правителството на Гърция не дало обещаната еднодневна почивка която се пологоло заради някакъв празинк. Чудно ми стана как гърците си търсят правата и направих това печално сравнение с на с българите. Държавните заплати на работниците в България не се изплащат по 6 месеца и хората се сетят да протестират чак на седмия.

Докато в Гърция нещата съвсем не стоят така. Само за едно нейзпълнено обещание за почивен ден се получава цяла криза.

Та както вече казах. Голяма роля за нашето развите като хора има вътрешната свобода.

Ако не се беше усилил порива за свобода у тогавашните българи през 1878 тодина, можеше и днес България да я няма.  Когато някой забрани нещо на някому, във втория възниква желанието да престъпи забраната. Именно това се е случило тогава.

Мога да кажа само, че  човек се ражда свободен. От него зависи  дали ще умре такъв.