човекът с раните се почеса по брадата оставил я бе от около месец и въпреки че за момента по-скоро му пречеше той я ползваше за погалване и приглаждане сякаш в нея се криеха неизвестни сили които му даваха известно спокойствие
замисли се за малко дали все пак да напише това което бе решил дали е длъжен дали си заслужава кому ще е полезно това
реши че дължи обяснение
седна и почна да пише
той знаеше че не е единствения че има много като него хора с рани с белези че това е част от играта но въпреки това неговата болка си беше негова никой не можеше да я понесе затова и слабо го интересуваха другите
не беше новак в това знаеше правилата имаше известен брой белези от бивши рани напълно нормално нещо дори но тази последната рана беше по-особена трудно зарастваше той постоянно я чоплеше тъкмо аха да се хване коричката и той я откинаше и почваше пак и пак и пак
не не беше мазохист или поне е чак такъв друга беше причината той харесваше тази рана тя беше сладостна болка беше тръпка беше очаров ...