Човекът е странна личност. В един момент той може да бъде мил, състрадателен, разумен, а в друг алчен, непресметлив, жаден за власт. В някои от случаите алчните, злобните и лукави хора биват наказвани от съдбата, но в други остават непокътнати и несправедливостта продължава да властва в света. Винаги и по всяко време съществуват такива хора.
Но в днешно време, за съжаление, се забелязва да намаляват все повече и повече хората с чиста и искрена душа. Тези хора сякаш изчезват, изпаряват се в ръцете на този така наречен "живот". Дали животът ги прави такива, дали жестокостта и безмилостта извайва тези хора? Не знаем... Тези хора често дори и не забелязват промяната в себе си, просто жаждата за още и още ги подтиква да вършат неща, за които по-късно може би съжаляват. Има и такива, на които им харесва да карат другите да страдат, с усмивка и със смях забиват ръждивото острие на болката в сърцето на останалите...
Но плачът, сълзите и разбитото сърце понякога стават причина за жестоко отмъще ...