Със специалното участие на моя милост и с още по-специалната липса на твоя милост...



           Ще бъде хубаво. Малки пухкави снежинки ще падат от небето. Весели лампички ще блещукат из целия град. Всички ще бъдат щастливи. Ще са с хората, които обичат. Ще си подаряват подаръци и ще се кълнат в любов. А аз ще съм сама.
          Коледа без теб. За кой ли път? Като се замисля, май за пореден. Теб все те няма, а аз все се надявам да се появиш отнякъде. Нали уж на Коледа стават чудеса? Тогава защо не си до мен?
         Празникът ще свърши, а аз ще си легна сама. Както всеки път. И ще те сънувам. Ще бъдеш до мен, ще ме обичаш и ще ме искаш. Поне в съня ми. Ще се събудя през нощта от камбанен звън. Ще бъде поредната красива и самотна коледна нощ. Ще взема снимката ти и ще я сложа до сърцето си. Мислено ще ти пожелая: "Весела Коледа!" Където и да си. И ще се надявам поне веднъж и на мен на Коледа да ми се случи чудо - да се събудя и ти да си до мен. И ще заспя отново. Сама...