Най-трудно е да приемеш това,
че на някой не си нужен, че за някой си излишен,
че на някой не му трябваш ти, за да грейне усмивката на лицето му...
Че на някой не му пука...
Трудно е и боли... някак си се чувстваш предаден, а предателят не се признава за такъв... Чувстваш се изоставен, но от кого?
По-скоро ти предаде себе си и няма други виновни...
Само ти го виждаш различно и безотказно се лъжеш, че си невинен за разбитото ти сърце, но ако се вгледаш
по-добре, ще разбереш, че всъщност ти си причиняваш всичко това... Огледай се, няма други виновни.
На човек му трябва малко, за да захапе въдицата, а после осъзнава, че от лъскавата кукичка боли и иска да я пусне, но не успява, тя здраво се е вкопчила в него и вместо да се пуска, се задълбава още повече във вече ужасяващата рана... Изглеждаше красива, нали, толкова лъскава и привлекателна, а само колко боли от нея.
Така и аз на нея се раних. Болеше, признавам. Болеше адски много.
И още боли, раната заздравя, но ти поддържаш все още болкат ...