Стоя в топлата стая и гледам как снегът вали, толкова е приятно. Сама съм вкъщи, обожавам да съм сама и да гледам как снегът вали. Чудя се какво би си казал човек, ако ме види сега. Сигурно би си помислил, че съм много самотна. Не, не е така. Точно сега не съм самотна, понякога ми е приятно да стоя сама със себе си и да мисля за нещата, които са ми са се случили през деня. Днес в часа по литература учихме елегията на Дебелянов „Скрити вопли". Това стихотворение ме разтърси. Колко ли самотен се чувства лирическият герой, далеч от родината, далеч от всички неща, които са му свидни. Не мога да си представя мъката му, защото тя сигурно е огромна. Това стихотворение ме кара да се замисля какво всъщност е самотата за мен. Да, изпитвала съм я, всеки я е изпитвал. Няма човек, който поне да не се е чувствал самотен, без значение колко приятели има.

      Чувствала съм се самотна в моменти, когато съм била ужасно тъжна,  когато съм осъзнавала, че никой не може да ме разбере. В моменти като тези душата ми се е разкъсвала на хиляди парчета и единственото, което ме е карало да се чувствам добре, е да пиша, да изливам мъката си на белия лист. Според мен това е най-добрият начин да канализираш болката. Друг път, когато се чувствам самотна или тъжна, обичам да пиша в нещо като дневник. Това не е истински дневник, защото в него не са изложени дословно преживяванията ми през деня. Пиша там само, когато силно се впечатля от нещо или съм тъжна. Но сега, когато стоя сама във стаята, не се чувствам самотна, чувствам се във мир със себе си. Смятам, че понякога е наистина полезно човек да остава сам със себе си и просто да помечтае или да размишлява върху проблемите си. Огромна е разликата между това да си самотен и това да останеш сам със себе си. За повечето хора щом видят жена, стояща сама в кафенето, тя непременно е самотна. Аз мисля различно, може би тя просто е искала да избяга за миг от сивотата на ежедневието, искала е да помисли и да остане сама със себе си.  Това не означава, че непременно е самотна.