„Credo quia absurdum!" - Вярвам, защото противоречи на разума!
С тази формула през Средновековието са обяснявали принадлежността си към християнството. В същото време тя е отговор за атеистите, които търсят разумен довод за съществуването на Бог!
„Ако християнството се обръщаше към разума - а не към другата страна у нас - то не би било въпрос на вяра."
Нещата, които можем да обхванем с разума си Сьорен Киркегор (роден през 1813г. в Копенхаген, съвременник на Ханс Кристиян Андерсен), смята за несъществени ! Сборът от ъглите в триъгълника е 180 градуса, това е пример за разумна истина (за която са писали всички философи след Декарт). Но какво е отношението ни към тази истина, когато става въпрос за вярата? Не можем да знаем със сигурност, дали някой ни е простил, когато сме сгрешили в нещо, можем само да се надяваме. Не можем да знаем дали някой ни харесва, можем само да предполагаме. Въпреки това тези истини са жизненоважни са нас в момент, когато сме влюбени или сме на смъртно легло и са по-важни от разумната истина: че 2+2=4.
Киркегор възприемал вярата (религията) и разума като огън и вода. Тук следва да си зададем следния въпрос: Що е мъдрост? Пътят към истината, по който в процеса на търсене се осланяме предимно на разума или на вярата? Показателен е следният пример: Един мъдрец определил нестандартен изпит за прием на своите кандидат-ученици. Той им поставил задачата да засеят леха с лук, като го забучват с корените нагоре. Повечето кандидат-ученици помислили, че мъдрецът иска да ги изпита, дали знаят как се сади лук. Само двама направили така, както им поръчал старецът, защото те имали огромна вяра в неговия авторитет и му се доверили. Мъдрецът взел за ученици тези двама младежи, защото те били смирени, не се осланяли на разума си и не били самонадеяни.
На човека не е нужен само ум, разум, а и вяра. Огромното количество информация и хаотичният набор от факти не ни спасяват. Разумен е този, който може да направи връзката между фактите и съответно правилен извод. Вярващият човек знае отговорите на екзистенциалните въпроси, без да се нуждае от доказателства. Въпроси като: Кой стои на върха на мирозданието? Кой е първопричината? Какъв е смисълът на човешкия живот?
Киркегор смятал, че е нужно страстно отношение към истината. Той имал остро перо и бил смъртоносно ироничен. Написал е: „Множеството е неистина" или „Истината винаги е в малцинството". Възмущавал се, че повечето хора проявяват несериозно отношение към съществуването. Едно е да колекционираш кукли, но съвсем друго е самият ти да си кукла и да се стремиш именно към това. Подобна мисъл се опитвал да прокара Киркегор в учението си за трите стадия на житейския път. Той смятал, че има три форми или „стадии" - „естетически стадий", „нравствен стадий" и „религиозен стадий". Не е задължително всеки човек да премине през трите стадия, много хора прекарват живота си само в един - в първия. Според философа в „естетическия стадий" човекът живее за мига и неизменно се стреми към наслади. Този човек изцяло живее в света на сетивата. Естетът обаче става играчка в ръцете на собствените си желания, настроения и е крайно зависим от тях. Тоест той не може да бъде истински свободен. Суетата е неговата неизменна спътница и след всеки мним възход „естетът" става жертва на страх и пустота. Той определено не е стъпил на здрава почва.
Желанието е определящо в случая, да преминеш в друг стадий, а също така да осъзнаеш своето реално положение. Нужно е наистина страстно желание! А какво представлява то? Ето пример: Един младеж се стремял към мъдрост, но не знаел как да я постигне. Попитал известен философ какъв е пътят към истината? А той му отговорил, че е нужно желание. „Само толкова?"- учудил се младежът. „Сега ще ти покажа какво желание имам предвид."- усмихнал се философът и потопил главата на момчето в близката река. То започнало да се дави и да се дърпа уплашено. Когато го пуснал философът обяснил: „Ето това желание имах предвид - толкова силно е то, както давещият се бори за въздух!"
Изборът, който принуждава човек да прескочи от един стадий в друг идва отвътре. Това може да бъде някоя житейска беда, отчаяние, изпитание...
„Нравственият стадий" се отличава със сериозност и последователни решения, съобразени с морални критерии. Същественото за човека в този стадий е да има отношение към това, кое е правилно и кое е неправилно? Естетът се интересува предимно от това, кое е весело и скучно, и как по-приятно да мине времето, да мине...
За Киркегор „нравственият стадий" не е достатъчен за духовното израстване. Малцина са тези, които правят сериозния скок в бездната на вярата. Тези, които предпочитат вярата пред голата естетическа наслада и пред упованието единствено на здравия разум. Трябва да си безразсъдно смел и може би рискуваш много, за да влезеш в „религиозния стадий", тоест „да попаднеш в ръцете на живия Бог", както се изразява Киркегор. Макар че неговата философия е повлияна от много нехристиянски мислители, в нейната основа е преди всичко християнството.
„Ако мога обективно да опозная Бога, тогава не бих вярвал, но тъкмо, защото не мога да го направя, трябва да вярвам! И ако искам да запазя вярата си, трябва винаги да помня, че в обективното си незнание се намирам „над морска бездна дълбока 70 000 лакти"..."
© Александра Сергеевна Всички права запазени
В момента те откривам като автор за себе си... По особен начин ме докосна написаното от теб.
Аз съм вярващ човек. Така се получи! Отначало не вярвах особено. Както всички останали. Но когато бях на 33 години ми се случи нещо и повярвах. Затова обичам да казвам, че моята вярав в Бога е "емпирична".
А наскоро преживях нещо уникално. Нещо ОГРОМНО!!!
И това нещо попада точно в темата на написаното от теб...