Какви времена настанаха! Една обелка от бонбон да няма къде да изхвърлиш. Не, то има де, ама... кофа за пластмаса, кофа за хартия, кофа за стъкло. И трите в различен цвят, със стилен дизайн - да ти е жал да хвърлиш боклук в тях! А пък и тази обелка от бонбон - нито е от хартия, нито от пластмаса, нито от стъкло. Разглеждам я внимателно, изучавам я, но не мога да преценя къде точно да я хвърля. Силно се колебая между кофата за хартия и кофата за пластмаса. Ако бях инженер-химик, щях да знам какво е естеството на материята, от която е направена бонбонената обелка. И нямаше да имам никакви колебания. А сега стоя пред двете кофи и се разкъсвам от хамлетовската дилема - да бъда или да не бъда... еколог?! Изкушавам се да не бъда и да изхвърля досадната бонбонена обелка на улицата. Какво пък, от "Чистота"-та ще пометат. Нали за това им плащат?!
Но във въображението ми се появява образът на едни огромни везни. Везните на световното екологично равновесие, които са се закрепили в крехък баланс. ...