Всеки крие Истинското си Аз.
Но когато го открехнеш, разбираш колко болка има в душата му.
Тогава идва твоя ред да му помогнеш, като му вдъхнеш вяра, надежда и кураж.
Когато предизвикаш някой да бъде себе си,
той показва скритите си страхове и слабостта си.
Слагаме маски на силни и независими в обществото.
Усмихваме се, смеем се дори.
Със замах вършим задълженията си и се стремим към целите си.
Използваме разума си.
Но къде остава Истинското Аз?
Да бъдеш себе си, значи да си верен на принципите си.
Да дадеш път на желанията и страстите си.
Да си свободен духом.
Да си признаеш какъв си наистина.
Да вложиш енергия, за да промениш свой недостатък или лош навик.
Да се научиш да се самокритикуваш и да си прощаваш.
Да вървиш напред.
Да бъдеш, значи да обичаш.
Ако не обичаш, правиш всичко по задължение.
Тогава няма удовлетворение.
Затова, е нужно да се научим да обичаме.
Да бъдеш, значи да си егоист.
Ако за теб на първо място не си важен самия ТИ, си загубен.
Да си егоист, значи да се обичаш.
В егоизма си ние помагаме на другите.
Чувстваме се лично удовлетворени от това, че сме усмихнали някой.
Така не само сме себе си, но и обичащи се.
Когато се научим да се грижим за себе си, ще можем да се грижим и за други.
Дотогава трябва да се опознаваме –
силата на чувствата и волята ни; реакции, обхвата на мечтите ни.
Да се учим на търпение и постоянство.
Да се трудим.
И ще дойде ден, когато ще можем да учим и други да обичат себе си,
за да умеят да обичат радостите и неволите в живота.
© София Русева Всички права запазени
Поздрави!