Никога не съм принадлежала към масата хора, ама никога. Нито съм можела, нито съм искала. Все съм била различна и тази различност често ми е създавала проблеми. Тълпата иска да те глътне, да те привлече, да те направи като себе си , да те обезличи. Не е лесно да се върви срещу тълпата, защото тя е силна, тъй като е единна.
И така имаш два варианта (както обичам да казвам „или или“) – или ставаш като тълпата, или се разграничаваш от нея. Да, правила съм компромиси със себе си, за да не бъда прекалено различна на фона на останалите, но и много неща не можаха да се пречупят у мен. Не се научих да „премятам“ другите, за да съм добре аз. Не се научих да се „сдушвам“ с правилните хора, за да имам изгода. Не се научих да манипулирам или може би не желаех да усвоя тези и още много други „качества“, които ти помагат да оцелееш в един вълчи свят. И наказанието на тълпата, че не си като нея е пълно игнориране или тя просто решава, че си в открита конфронтация с нея и трябва да ти разкаже играта. ...