Съпругът ми стана риболовец. Ей така изведнъж. Започна да гледа някакви предавания за риболов, намери си приятели риболовци и изведнъж така се запали, че аз направо се изумих от неговото ново хоби. Започна се от там, че един прекрасен ден мъжът ми дойде да ме вземе от работа, което ми се случва по-рядко и от Нова година и ми каза, че трябва да разпиша едни документи в един магазин за риболовни принадлежности. Оказа се, че те с брат ми са си напазарували от там и аз просто трябва да платя сметката. В момента, в който ми казаха четирицифрената сума, изпаднах в такава истерия в магазина, че и червеите за стръв напираха да излязат от хладилника и да избягат. Проклех продавачите, приятелите риболовци и всичко живо, което е свързано с новото скъпо хоби на съпруга ми. Но преглътнах, нека да се позабавлява милият и без това му е трудно с мен. Тъкмо, докато виси цели дни по язовири и реки, ще си почива от непрестанното ми бърборене. Дотук добре, но после започнаха проблемите. Всяка свободна минута мъжът ми нарамваше въдиците и 2 сака с рибарски принадлежности и тръгваше по българските водоеми. Понякога ходех и аз с него. Висях по язовирите, та пушек се вдигаше. Бърках захранки, тичах с кепчето да хващам рибите да не избягат от куката, научих всичко за риболова и за рибарските такъми. Освен това вкъщи денонощно се гледаше предаването – Наслука и подобни предавания свързани с риболова. След 20-тото ми ходене с него и минусовите температури се отказах. По добре да изкачвам Еверест. И там вятърът брули и снегът те засипва. Мъжът ми някак си с облекчение прие решението ми. Но имаше и други отрицателни страни на новото хоби на съпруга ми. Чувала съм от мои приятелки страшни истории за риболова – как мъжете не се прибирали с дни, как се обсебвали, как ходенето на море се превръщало в непрестанен риболов и търсене на идеалното място за това. Освен това всички мои колеги ми казаха, че риболовът бил идеалното извинение да си извън вкъщи и да прекарваш приятни мигове с любовницата си. В началото ми беше някак тягостно. Купи въдица на детето и помъкна и него. Всички семейства заедно събота и неделя, а аз сама. Чувствах се някак изоставена. Но това усещане бързо премина и едва сега усетих ползата от риболова. Цяла събота си почивам, без някой да ми мрънка на главата, вечерта обиколка на столичните заведения, в неделя спане до обяд и пълен релакс. За пръв път не ми се налагаше да правя закуски, обеди или да ходя по скучни семейни гостита в почивните дни. То се оказа, че милият ми съпруг ми прави услуга. По кръчмите има хиляди мъже, които не гледат мачове, не ходят на риба или на работа в почивните дни. Да са живи и здрави, че забавляват нещастните женици като мен. Така се веселях уикендите, че чаках с нетърпение понеделник да отида на работа и там да си почивам. Почивните дни за мен преминаваха в непрекъснати забавления и веселби. Чувствах се като на 18. И се сетих за хилядите мрънкащи жени, които тормозят мъжете си за това, че ходят на риболов. За какво? Починете си, насладете се на спокойствието. Добрите съпрузи ни дават възможност да останем сами, да се повеселим, да си изчистим къщите на спокойствие, а ние пак не сме доволни. Помислете за ползата от риболова. С едно свое невинно хоби мъжът ми ме направи щастлива. И досега не мога да повярвам как този изнервен мъж се прибира от риба усмихнат и спокоен. Между другото след няколко седмици започва курсът му за придобиване на ловно оръжие. Вече се запали и по лова. Е, да, ще ми се наложи да гледам вкъщи гонче, освен котката Мартин и ще трябва да купуваме ловна пушка, но пък какво? Нека през зимата, докато няма риба, да половува.Той в гората, аз по кръчмите и дискотеките. Всеки със своето хоби. Накрая остават само спомените и трофеите.
© Катя Дионисиева Всички права запазени
А и не виждам нищо грозно в един прям въпрос, който търси своя откровен отговор, независимо дали има значение, или не.
Ех, почти бях на крачка да позная с годините...