Когато будилника извъни рано сутрин, за да се събудиш, за да отдидеш на училище или на работа, то това е един жесток абсурд.Едно скъсване с природните закони и унищожаване на биологичния часовник.Когато ловците излязад на лов, тогава пак са в абсурда ситуация - убиват не за да уцелеят, а за да изпитат удоволствие от самото убиство.Когато човек се е трудел цял месец, за да получи определена сума пари, а я пропилее за ден, това отново е абсурд.Целият живот е изпълнен с абсурди.Всяка сутрин будим абсурда и вечер го завиваме с одеаяла.
       Абсурдът е неразделна част от живота ни.Ние ядем неща, които се знае, че са вредни, цигарите съсипват белия дроб, са пушени от 2/3 от жителите на планетата Земя.Алкохолът се пие или без повод, въпреки че всеки знае, че на другия ден след употребата му, ще се чувства ужасно.Шофьорите превишават скороста всеки ден, въпреки от опасността от пътно-транспортни произшевствия.Няма точка по света, в която в дадения момент да не се води война, в която да умират хора, за да завладеят парче земя за "родината си", а други умират, за да го защитят.Уж всички сме жители на един и същи дом - Земята, а между другото има граници, които не позволяват на едните да отидат при другите.Народът избира хора, които да говорят от негово име, да го представляват, ате правят всичко друго, но не и това.Точно тези, които трябва да са глас на народа, са поробител народен.Те маниполират масите, от които уж зависят, изпозват ги за лични облаги вместо обратното.В свят, в който всички сме хора, има такива, които умират от глад и такива, които са способни д аизхранват хиляди други.Светът е абсурден.Той се подчинява на абсурдна логика, която няма обяснение, но съществува.Ако вземем за пример Великите сили, които в момента са САЩ, Китай и Русия, те влагат в момента много повече средства в оръжия за масово унищожение, отколкото в работни места например.Индия вместо да се грижи за глада и пренаселеността си, се мъчи да се превърне в атомна сила.Абсурдите са невероятно много.Често изглежда, че светът е луд, че още не е стигнало апогея на своето развитие.Може би като го стигне, като от свят на абсурди и противоречия го превърнат в сят на мечти, реалност и правилния светлоглед, в който няма грижи, бели или жълти, а има човек, човек, човек.