Хубавото на паметта е, че забравя. А после услужливо сглобява в съзнанието ти една правдоподобна картина на случилото се.
Хубавото на паметта е, че когато (ако) успее да се освободи от емоциите, хладнокръвно пренаписва миналото.
И хубавото на паметта е, че е точна в подробностите (в някои от тях) и манипулативна, що се отнася до изводите.
С паметта ми отдавна си играем на гоненица, впрочем. Не, не страдам от Алцхаймер. Но от известно време й поставям малки миши капани, улавям я, записвам я и я прочитам след време. Много е поучително. Хващам я, например, как като малко дете се опитва да ме излъже с изцапана от шоколад ръчичка, скрита зад гърба, и докато ме гледа с ококорени очи, произнася: "...обичаща, нежна, достойна..." (такава искат да се самоописваме в един конкурс за есе). Я да видим какво съм си записала в онзи момент? О, не! Мотивите ми са били много, много по-...! И паметта ми изчезва с усмивката на котарака от "Алиса".
Сядам да пиша по темата: "Изкуството да си жена... На мода ...