Да нямаш родители - за тези, които имат, това звучи като приказка - но те не се замислят какъв би бил животът им ако това наистина стане? Дали осъзнават какво всъщност искат? И ако това се случи, какъв ще бъде резултатът - безкрайна радост или едно неспирно лутане в живота?
За мен родителите ми са най-ценното нещо в света. Не мога и не искам да си представям живота ми без тях. Но да си помислим, че в света има милиони деца без родители, без хора, на които да се доверяват и с които да се посъветват. Да си спомним, че на света не съществуват само доволни хора, а и такива, които се нуждаят от една подадена ръка.
Нашите родители са хора, благодарение на които сме израснали. Без значение дали си на 10,20,30 или 100 години, ти обичаш най-близките си хора. Дори да не осъзнаваш това, ти би дал всичко за тях, за това те да са до теб и да ти помагат. Замислете се, че ако някога останем без близки хора, ще ги търсим, и чак тогава ще осъзнаем тяхната липса. Ще разберем, че ги обичаме, и бихме дали ...