„Да оставим на земята добра памет" са думи на Климент Охридски. Но какво означават те? Какво можем да оставим ние? Нещо от нашия живот - спомени, пари, място за живот, поколение? Истината е, че всеки човек живее и умира и рано или късно от него не остава и следа, само блед спомен за това какъв е бил. Парите идват и си отиват, жилището се печели и се губи, спомените се появяват и бавно като лампа изгасват и не остава... нищо! Но има нещо, което никога няма да изчезне, няма да умре - това е словото! То е живо, всеки от нас го пази, доизгражда и оцветява. То е вечно!
Но има толкова много въпроси - „Какво е то?", "От къде идва?", "Защо го има?". Има и отговори. Словото е безценно, незаменимо. Всеки българин знае за Кирил и Методий - за тяхното велико дело, за дадената ни азбука. Ала изговорените думи радват, натъжават, живеят... но след време изчезват и остава в ума ни само следа от рана или усмивка, която умира заедно с нас. Но писменото слово не знае смърт и забрава. Чувствата, мислите, ...