Силен си не когато мачкаш, а когато помагаш.

Богат си не когато имаш, а когато даваш.

Израстваш не когато гледаш "отгоре", а когато можеш да приклекнеш.

Въпросът не е в имането или в нямането.

Понякога имаме толкова много, но сме се насочили към нямането и там наистина няма нищо. 

Понякога да кажеш "Благодаря!" е всичко и можеш да го кажеш на абсолютно всеки.

Да злорадстваш – не, а да се възхитиш е също толкова лесно.

Всеки път когато заравяш Егото си, се раждаш наново.

Като дете, което още не се сравнява и не се е научило да угажда.

Красив си с усмивка – не престорената маска, не когато си любезен,

а когато даваш защита срещу тъгата.

Да си Човек не е престижно, рядко е изгодно,

но когато си превъртял играта, само това си струва.