В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ДА СЪМ ЕЗИЧЕТО НА КОРАБНА КАМБАНА
Цветан Бекяров
web | В една предесенна вечер
Но все още отчетливо помня как веднъж стояхме с боцмана в осветения градски ресторант. Вечерта прииждаше от всички страни - мека, лятно натежала от безбройните стъпки на туристите, от влажния и солен мирис на морската градина, където от потъмнелите върхари на дърветата се спускаше топлината на преминалия ден. Оркестърът зад нас свиреше някакво бавно, извехтяло танго. От време на време с боцмана поглеждахме към бутилката с бяло вино, а мислите ни бягаха в различни посоки. Но сред общия разговор и старите спомени неусетно пак ни се прииска да се върнем с години назад, когато двамата за първи път пристъпяхме в това море, а около нас навсякъде по света беснееха снежните вихрушки на зимни виелици...
Три денонощия трябваше да щурмуваме Керч...
Тогава корабът се люшкаше ту наляво, ту надясно, безпомощен да пребори неспокойната природна стихия, забиваше нос в разгневената вода, после потрепер ...