2.12.2008 г., 21:33 ч.

Дали е по-добре владетелят да бъде любим или е по-добре той да всява страх 

  Есета » Философски
3811 1 3
3 мин за четене
 

  

„Дали е по-добре владетелят да бъде любим или е по-добре той да всява страх"

                                                                                                              Николо Макиавели

 

 

 

 

Николо Макиавели е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Макиавеелизъм се нарича политиката, която се основава на принципите на грубата сила и пренебрежението на моралните норми.

            В зависимост от това кой има държавната власт и насочва нейната сила, държавите биват монархии и републики. Монархията е форма на държавата, при която начело стои един човек, монархът. Монархът може да предава властта си на своя наследник. Така се оформят монархичните родове.

            Като държавна форма монархията е преминала през различни стъпала на историческа еволюция. Монархичните династии са създадени въз основа на доверие и принципи, с които монархът изпъква със своите качества. Има две форми на монархия - абсолютна и конституционна. При първата волята на монархът е закон и нищо не може да ограничава тази воля. При конституционната монархия правото на монарха се ограничава от конституцията. Но и в двата случая на управление монархът представя народа, ръководи ги и се стреми да допринесе за неговото благо.

            Републиката е форма на държавата, при която народът е носител на държавния суверенитет и в негово име се упражнява държавната власт. Той излъчва свои представители за управлението на държавата.

            Народът избира свой президент и го „облича" във власт, но тази власт е твърде различна от кралската власт при монархията.

            При монархията кралят е вечен и наследствен монарх. При втория вид на управление президентът е лично подсъден и може да бъде свален. Личността на първия е свещена и неприкосновена. Вторият има ограничено право на вето върху актовете на законодателното тяло; другият има неограничено право на вето. Президентът не може да раздава никакви превилегии; другият може да натурализира чужденци и превръща обикновени граждани в благородници, може да създава корпорации с всички права, присъщи на корпоративните организации.

            Дали е по-добре владетелят да бъде любим или е по-добре той да всява страх. В различни случаи и по време на различните държавни форми на управление владетелят е приеман по различни начини. Когато формата на управление е диктатурата, механизмът е безусловно налагане на волята на диктатора върху гражданите и гражданското общество. В този случай владетелят всява страх и никой не смее да оспори неговата власт и да се противопостави на неговото управление. Примери за подобна форма на управление са режимите на диктат при Сталин, Хитлер и Мусолини, който казва: „Нищо извън Държавата, над  Държавата, срещу Държавата. Всичко на Държавата, за Държавата и в Държавата".

            Демократични държави са тези държави, при които държавната власт се определя от народа и се разпределя от него. Мнозинството избира управляващия и поставя властта в неговите ръце. Народът контролира изборите и процедурите в политическата система. В този случай владетелят се явява любим, защото печели симпатиите и доверието на хората от народа.

            При тоталитарното управление намесата на държавата в живота на хората е неограничена и фактически се отнася до всичко. При тоталитарната законност законите се упражняват, без да се свеждат до нормите за добро и зло в индивидуалното поведение.  Според английския писател Джордж Орнуел в такава държава „всичко е държава" и нищо не е „отделната личност". Типичен пример за владетел, всяващ страх, е управляваящият, чрез тоталитаризъм.

            Държавата, в която хората имат своите неотчуждаеми права, се нарича правова. Там съществува закон, при който те не могат да бъдат оспорвани и отнети в името на държавата. В такава държава има разделение на властите и Конституция, която казва правата и задълженията както на гражданите, така и на държавните институции. Както казва Джон Ролс: „Политическата справедливост е справедливостта на Конституцията."

            Според Аристотел „всяка държава представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо". Независимо какво е държавното управление, налагано върху определена общност, владетелят има основните права, но също така и основните задължения. В зависимост от това как той изпълнява своя дълг и дали оправдава доверието на народа, се определят симпатиите и антипатиите на обществото.  Дали ще бъде любим или ще всява страх, зависи от самия него. 

                                                                       Край

© Момичето От Корицата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • езикът и стила са добри, но липсва твоето мнение - кое е по-добро за теб - да всява страх или не? аз не разбрах.
    можеш, пишеш , но бъди по конкретна.
    упех следващия път!
  • Да,повечко звучи като доклад,суховатичко е доста.. И най-важното за едно есе - не видях никъде собствено мнение?
  • Първите 29 реда от есето ти рязко контрастират с останалото с рефератния си сух стил. Изобщо текстът ти е много нехомогенен и общо взето доминира рефератния, научен, художествено импотентен стил, като че си го писала за да го четеш на манифестация. Впрочем, написала си го почти като Политеята на Аристотел, която е издържана в почти същия категоричен дух - "това е..." "онова е" "третото е по същността си..." и т.н
Предложения
: ??:??