Ако знаех, че ще се върнеш, щях ли да бъда по-силна... Щях ли да те обичам още... или те обичам, а се страхувам. Какво да правя, безсилна съм, безпомощна... Видях в очите ти - съжаляваш за всичко. Видях сърцето ти - боли го. Видях изплашен погледа ти  - как ме гледаше. А аз не знаех как да се държа и все не знам какво да правя. Обичам те и те мразя. Но само с тебе съм щастлива - истински! Само с тебе бях самата аз и показвах, че съм слаба хиляди пъти, молейки да не ме нараняваш. Обичам те - повтарях!!! Мили, защо ме караш да страдам пак, защо ме викаш пак при тебе. Защо сега реши, че ще се получи? Как да ти се доверя, след като и сърцето ми не е цяло?! Как да бъда с теб, заставяики отново срещу всички?... Ти не го заслужи тогава, а аз го направих! Обичам те, казвам го сега и нека бъде така, но страхът ме побеждава, страхът, че ти си същият и искаш да ме върнеш, но за миг!