Децата са възрастни, които нямат пари
Попаднах на интересна инициатива в интернет: оценяване на това колко добре държавата се грижи за децата, като оценяването може да се извършва както от професионалисти, така и от непрофесионалисти в тази област, по скалата от две до шест. Освен оценката, човек може да даде и препоръки какво и как смята, че може да се подобри. Аз взех че се вдъхнових, и без да искам написах, вместо една-две препоръки, цяло есе... Добруването на децата понякога зависи от пари, а друг път - от личния пример на родителите и други авторитети за тях, но и в двата случая държавата трябва да вземе по-голямо участие.
Повече култура, спорт и свобода, самосъзнание, повече природа. Понякога дори храна и топли дрехи, безопасност. Това е, което липсва на децата. Без значение от семейната среда, държавата може и трябва да им осигурява тези неща.
За учениците пътуването с градски транспорт трябва да е безплатно, поне едно хранене на ден в училище трябва да е безплатно, учебниците трябва да са безплатни, веднъж на два месеца посещението на кино или театър с родителите трябва да е безплатно, на детето да се дава стипендия, ако чете книги редовно и е дало доказателство за това под формата на читателски дневник, в който е записало какво е прочело и основни впечатления и спомени от прочетеното, мнение за книгата. В училище трябва да се дава възможност на учениците да спортуват по-разнообразно, по групи или самостоятелно, дори да е под формата на игри. Учителите трябва да се натоварват по-малко с административни дейности, за да се грижат по-добре и с по-голямо желание за децата. За всяко дете с успех 5,50 или повече държавата трябва да осигурява безплатно висше образование - децата трябва да са спокойни, че има смисъл от ученето и да се развиват. Последното трябва да става независимо от това какви доходи има семейството, не всички родители са склонни да отделят допълнителни пари за образование и това може да направи децата несигурни. А, който мисли, че висшето образование и работата вървят ръка за ръка, нека помисли за следното: ако един студент има възможност и желание да работи, защо да не се прехранва с парите си и да събира останалото (ако има такова) за бъдещия живот.
Продължението на образованието на отличниците трябва да се гарантира от държавата и в началото на всяка учебна година в училище да им се напомня, че ако завършат накрая средното си образование с отличен успех, ще могат да завършат и висше образование за сметка на държавата. Тук компромис може да се направи само за следното: избраната специалност да не е произволна, а такава, която е в списъка на по-приоритетните за обществото специалности към дадения момент. Да се говори за висше образование, когато обсъждаме благосъстоянието на ученици, е необходимо, защото стимул за децата ще бъде да знаят, че тяхното учене е търсено и нужно. Стипендиите в училище могат да са под формата на купони, вместо пари, с които да могат да се купуват неща от първа необходимост като храна и вода, книги, билети за културни мероприятия. Едно дете, бедно или богато, трябва да знае, че е нужно на обществото. Дори богатото дете няма пари, изборите взимат родителите му, а в лошия случай, когато те не се интересуват какво прави, а са му предоставили неограничени пари, то няма необходимия опит да ги похарчи за каквото трябва. Не трябва да се стимулира пиенето на алкохол и пушенето, прекарването на вечерите в дискотеките, купуването на излишно много „лакомства“ или дрехи, играчки, вещи, гримове, които не са нужни и т.н. Трябва да се даде свобода на детето да се развива успешно - независимо от гледната точка на родителите по въпроса, то трябва да има достъп до култура и до света на знанията, а не да бъде роб на проблемите и/или възгледите на родителите си.
Ако се спазят всички тези точки: безплатна здравословна и питателна храна в училище поне веднъж на ден, безплатни учебници, безплатно кино или театър веднъж на два месеца с родителите, стипендии за четящите деца, възможност за детето да избере какво иска да спортува в часовете по физическо възпитание и спорт, повече уважение към учителите, вярвам, че учениците ще се чувстват по-добре и освен в съвсем крайни случаи евентуалният негативен ефект от проблеми, които родителите не могат да решат, ще изчезне. Дворът на едно училище трябва да е привлекателен както за отдих през междучасията, така и за учене и отдих след училище. За малките деца, които още не са тръгнали на училище, задължително трябва да има много детски площадки - на максимум десет минути пеша от всеки блок. Повече дървета в училищните дворове и детските площадки са задължителни, защото много деца нямат възможност да ходят на екскурзии, а имат нужда от природа и чист въздух за по-добро психическо и физическо здраве. Безплатното пътуване с градски транспорт не е задължително, но е силно препоръчително като средство за подобряване на самочувствието на учениците като малки големи хора, улесняване на достъпа им до културни мероприятия, по-безопасното им придвижване из града. Безплатните училищни униформи са още едно силно препоръчително нещо, както летни, така и зимни.
На думи всичко е лесно, би казал някой, но от една дори съвсем малка идея може да се стигне до велико дело, докато без идея всяко дело е безпредметно. Дано политиците си вземат поука от тази инициатива, за мен тя беше полезна с това, че ме замисли. Дано повече хора се замислят. Както родители, така и политици. А също - и децата. Те трябва да търсят правата си, макар и непълнолетни, под опеката на родителите.
Много ми е любопитно да видя и други идеи по въпроса.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всеки, който чете със сърце! Децата не притежават пари и не бива да позволяваме да са роби или жертви на парите! За всеки, който не вярва, нека повярва, защото подобрения винаги са възможни. Относно въпроса как (който въобще не съм разглеждала тук) да се осъществят подобренията, за необходимостта от които говоря в това есе, смятам да напиша отделен текст по-натам! Благодаря на всички, споделили идеи, взели отношение!
-
Понеже става дума за смешни изказвания и наивни писания - живея в една от най-социалните държави в света и няма такова понятие "безплатен". Поживейте малко и във Франция, преди да коментирате. Защото на чужд гръб сто тояги са малко. Защо да не оплюем българския народ? А колко по-лесно било да оплюем интелектуалците... Боже, пази ни от програми и лозунги! Наистина е тъжно...
-
За мен написаното е нещо, като утопия, както комунизмът с неговото да даваш на обществото според възможностите си, а да получаваш според потребностите. И тук не става въпрос дали вярвам във възможностите на собствената си Държава или не. Аз смятам, че "изземването" на родителската роля от Обществото, не води до нищо добро. Да, добре е Държавата да има политика по отношение на образованието на нацията ( върпеки, че управляващите знаят, че тъп народ лесно се управлява) , също така е добре да абдикира от социалните си функции, за хора , които по ред причини по-трудно се справят от останалите. Но... Във възпитанието на децата ни, се включва и това - колко и за какво ще отпуска пари родителят. Какви са приоритетите му, ценностната система на родителя. Всичко това не е за подценяване. Душата на детето, не случайно е избрала точно това семейство, защото в тази среда ще може да научи нещо, което е важно за него. Социална политика - да, но не и отнемане на функциите са семейството, като такива.
-
Умно да се ангажира свободното време на децата! Под опеката на държавните структори! Без да се игнорира ролята на родителите! Поздравления, Йоана за написаното есе! В някои държави, всичко това (с малки изключения) е реалност! Но трябват закони и солидарност!
-
Тъжно е, че преобладаващата част от коментиралите нямат вяра в собствената си държава и са готови да понесат Сизифови мъки, за да отгледат и възпитат децата си сами и без държавна помощ. Това значи 0 вяра в държавността. В социалните държави това не е така. В една Франция, например, децата са под юрисдикцията на държавата и могат да ви отнемат детето, ако проявявате самоинициативност във възпитанието му. Има стриктни държавни норми, чието спазване се контролира железно там. А вижте какво правят, уж фалиралите гърци за децата си и се поучете от тях българи:
https://www.pariteni.bg/novini/evropa/2000-evro-ednokratno-za-vsiako-novorodeno-dete-v-gyrciia-233919
"О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин..."
Браво, Йоана! Други народи превръщат в дела това, което ти предлагаш като програма. Но не и нашият народец, който вече и в себе си не вярва. Пази ни, Боже, от собствените ни интелектуалци! -
Интересна тема, Йоана. Аз не смятам, обаче, че имаме потенциал да променим бюджета на държавата или неговото разпределение. Бихме могли единствено да говорим. А това е напразно. Аз мисля, обаче, че можем да увеличим собствения си потенциал да направим живота на децата по-добър, по-смислен и плодотворен със собствени сили, и труд, и инат. Смятам, че в този свят с желание и труд човек може да постигне всичко, за което мечтае, без да зависи от държавата. Когато създаваме деца, хубаво е да знаем, че те са наша отговорност, докато не стане животът им тяхна такава. Така няма да бъдем разочаровани от неполучени помощи.
-
Предлагам алтернативна инициатива в интернет: оценяване на това колко добре държавата се грижи за тези, които имат нужда от грижи... Може да се стигне до някакво споразумение.... "бедно" и "богато" дете?? Кои са критериите - марката телефон? Какво означава "учениците като малки големи хора"?!, "стипендии за четящите деца", а нечетящите няма ли да се хранят?!... За какво да се замислят повече хора, Йоана? - че безплатното е най-доброто?!.. И с тия повече дървета в училищните дворове... ако знаеш какво се случва, ако няма контрол... Но, дайте да пишем! Това е друга идея по въпроса.
-
От написаното разбирам,че си искрена в желанието си, децата ни да имат повече възможности да растат,учат и се развиват в една отлична социална среда. Но идеята изглежда, като една несбъдната и малко изкривена утопия. Да, имаш и предложения, да не се разрешава всичко, но...Съжалявам да го кажа,но предложенията са нереални. Държавата иска деца,добри граждани и данъкоплатци, но твоите предложения не са начина. И сега, децата получават възможно повече, но от родителите си, понякога изнемогващи от малките доходи и високите сметки. Първо, според мен, трябва раждането да е безплатно и да се вложи в това, детските да се взимат от всички, и да се спомага спокойната семейна среда. Здравеопазване,техника и мед.кадри- задължително. Що се отнася до правата на децата...Те ги имат, но не в правилната посока.Така, както си го написала, звучи все едно детето, ако реши,че не му дават достатъчно бонбони, нови телефони и да гледа телевизия, трябва да си търси правата... Спирам до тук, мое мнение си е.
-
Мисля, че всеки български държавник, който съумее да претвори на дело, дори само част от тези твои предложения, Йоана, ще остане завинаги в аналите на родната история. А това може да се постигне сравнително просто - като се насърчават даренията в полза на училищата, и като се гласува закон облагащ с данък просвета богати футболни и други спортни клубове, а също и особено заможни фирми, учреждения и личности. Може да бъде прехвърлян и процент от данък ДДС за целта. Разбира се много от възможните подходи могат да бъдат конкретизирани и оптимизирани. Сигурен съм, че ако се помисли над този въпрос, то пари ще се намерят, както се намериха милиарди за шепа самолети, които не е ясно дали въобще ще получим. Никой не може да ме убеди, че за децата не могат да бъдат намерени няколко милиарда, след като такива изчезнаха безнаказано от КТБ и други места, а виновници все още няма.
-
Ще започна коментара с пословицата "Насила хубост не става". Да, държавата би могла да финансира всичко изброено от авторката, но... Нима си мисли, че билетите за театър или концерт, а дори и купоните за храна и пособия не биха могли да се продадат или разменят за нещо от безотговорни родители? До 7 клас учебниците са безплатни. Осигуряването на хартиени учебници за по- големите мисля, че е излишно. Има електронни учебници, учебници, които магат да се ползват онлайн стига въпросният ученик да има желание да учи. Ако образованието е ценност за някого, той прави дори и невъзможното, но учи. По- добре държавата да отделя достатъчно средства за лечение на деца. Другото зависи от семейната и обществена нагласа. Докато като успешни и вип персони на младежите се представят слабограмотни особи -мутри, старлетки и т.н. нищо няма да се промени.
-
palenka (Пепи), защо изобщо да пишем?
Идеи, търсене на решение на проблеми, такива неща. Цял живот отвсякъде ми втълпяват, че трябва да карам по коловоза, а същевременно отвсякъде валят оплаквания колко е лошо положението. Предпочитам да търся решение на проблема, а не да си мълча. В парламента нямам желание да ходя, затова споделих мислите си тук
Благодаря Ви за включванията, ще се радвам и вие да споделите, как смятате, че нещата биха били по-добре. Предполагам не смятате, че сега са чудесни. Но всеки си има право на мнение. Приятен ден и вдъхновение желая! -
Децата, Йоанна, са отговорност преди всичко на родителите. Не може само с празни приказки. Иначе ние родителите ставаме само инкубатори, ок, нека държавата да поеме издръжката на дете. Но тогава ние нямаме никакви права върху тях. Много повърхностни разсъждение от рода на "Дайте да дадем". Направих ти една проста сметка. И пак те питам - коя държава в света отделя 14% от брутния си вътрешен продукт? Синът ми взима стипендия в СМГ - старае се, получава. Стана световен шампион по карате - и там стипендия. Изобщо стимулите ги има. Картата за градския транспорт, ако я съчетае с моята, му излиза 10 лв. Висшето образование е по желание, а не е задължително. Не всеки в този свят е с висше образование.
-
Значи някой прави деца, за да му ги гледа държавата!?
Държавата е виновна за възпитанието, културата, моралът, а семейството и родителите къде са?
Тези в "златно положение" плащат за други училища.
yotovava (Валентина Йотова) - направо да ги гледа държавата в пансиони в училището, ще икономиса от транспортни -
vega666 (Младен Мисана), много се радвам, че са ти харесали тези идеи. Дано някой ден се реализират, поне частично.
yotovava (Валентина Йотова), помощите са крайно недостатъчни; стипендии под формата на купони ще са подходящи не само за децата с висок успех, но и за децата, които проявяват старание, защото четенето рано или късно ще даде своя ефект и е добре да се стимулира. Относно това безумие да се искат пари от деца - деца да плащат за учебници, за градски транспорт? Те нямат заплата. Някой ще каже - плащат родителите. Но невинаги родителите плащат. Кой се грижи за интереса на децата? Проблемът е, че не всички семейства са в златно положение, но децата не бива да страдат от това, защото това означава да пренасяме един настоящ проблем в бъдещето. Ясно е, че само с приказки няма да се постигне ефект. Дори само половината от джобните на децата ще стигнат за храна, дрехи за всички. Въпрос на организация, но аз не засягам този въпрос тук, защото е сложен. -
Сега да си дойдем на думата - 65 950, ако се приеме средно 300 лв на месец за дете, 12 месеца в година, 18 години, сумата за подобно начинание на дете излиза 4 273 560 000. При БВП, който е 56 милиарда на година, излиза, че за един випуск трябва да се отделят 14% от БВП, за да бъде изпълнена подобна програма. Някой да ми посочи страна в света, която може да си го позволи.
-
Защо пишете подобни есета? Ако наистина се чувствате ангажирани да бъдете чути на правилното място, отивайте в Парламента и там го прочетете!
Кому е нужно анонимно някъде си и да си чешем езиците, освен привличане на вниманието? Това ли е "Лично творчество"?
Децата са си деца, възрастни би трябвало да са им родителите, а не да ги правят без брак и да не ги припознават бащите им заради социалните. Познавам такова "семейство" с две деца, от миналата година нещо го закъсаха заради в промените за самотните майки. -
Да попитам авторката доколко е запозната със сегашните социални придобивки за деца? Знае ли, че учибниците в началното училище са безплатни? Че деца до 7-годишна възраст пътуват безплатно в градския транспорт, а ученците ползват намаление, особено при т.нар Семейна карта? Освен това децата получават и стипендии за успех - твърдя го със сигурността на маяка на 17-годишен син. Авторката пресметнала ли е колко би струвало на държавата цялото това упражнение, като се има предвид, че средно в България се раждат 65 950 деца на година. И най-важното - откъде ще дойде този ресурс, кой ще го плати? Безплатно образвание имахме и преди 30 години - доколко авторката има поглед върху него?
-
Чета и не мога да повярвам на очите си. Невероятно точни и решаващи казуса с подрастващите, предложения, които са толкова естествени и лесно реализуеми от държавата. Главното е, че те са приложими и за други държави. Пари за осъществяване на твоите предложения, Йоана, има - и то предостатъчно. Но държавата предпочита да ги дава за спортисти, отколкото за бъдещето на нацията - децата. Нашата държава, за жалост, не е социална. Виж, във Франция, например, държавата е отговорна за децата. Аз те поздравявам, че си осмислила така дълбоко нещата и си формулирала качествени предложения. Те са инвестиция за бъдещето на нацията ни. Ако някой още го е грижа за него!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
