Независимо колко бързо или бавно тече времето според субективните хорски възприятия, всеки рано или късно се изправя пред лицето на смъртта. И ако човек има как да погледне към миналото си, той неминуемо ще види една не малка част от пропуснатите възможности, резултатите от грешните решения, компромисите, използваните шансове, добрите избори, устояването в житейските бури и т.н. В края на дните сякаш става най-ясно дали един живот е прекаран в безсмислие или напротив – изживян е така, че да има способността да говори дори и след смъртта.
За да може делата ни да говорят и след края на дните ни тук на земята, ние трябва да изберем да живеем по определен начин. Ако живеем за себе си, то със сигурност се обричаме на забрава, но ако живеем, покорявайки се на Божия Син Исус Христос, което означава с делата си да прославяме Бог и да служим на другите, нашите дела ще говорят и след смъртта ни. И това не са мили думи на утеха, които адекватно биха звучали на нечие погребение. Не. Това е послани ...